Професионални интереси и възникваща зрелост [TOP]

Работата в нововъзникващата зряла възраст се фокусира върху въпроса за идентичността: "Какво наистина искам да правя? В какво аз съм най-добрият в това, което правя? Какво ми харесва най-много? Как моите способности и желания се вписват във възможностите, които са от полза за мен?". Нововъзникващите възрастни също се питат какви хора са те. В хода на нововъзникващата зряла възраст, тъй като младежите изпробват различни работни места, те постепенно започват да си отговарят на въпросите, свързани с тяхната идентичност, развиват по-добро себеусещане за това кои са те и каква работа им подхожда най-добре (Arnett, 2004).

Жените, които влизат с високи изисквания към статута на професията, е значително по-малко вероятно, отколкото техните връстници, да имат деца. По този начин, за много жени в нововъзникващата зряла възраст, изборът в посока към кариера не е просто избор, който съвпада с тяхната идентичност, а избор, който ще им позволи да балансират своята идентичност, като служители и майки (Arnett, 2004).

Професионалната или кариерната идентичност се счита за основен елемент от структурата на идентичността (Erikson, 1968; Skorikov & Vondracek, 2011). Като цяло, както мъжете, така и жените във възникваща зрелост обикновено имат високи очаквания и надежди за бъдещата си кариера. Те разглеждат кариерата си не само като начин за получаване на финансова независимост, но и както вече беше посочено, и като средство за изразяване на своята идентичност (Skorikov & Vondracek, 2011). Следователно, в комбинация с факта, че много работни места като входящо ниво са административни и технически, възложени на външни изпълнители, или по друг начин остарели в сравнение със средата на 20-ти век (Kalleberg, 2009), повишеното акцентиране върху кариерата, като израз на идентичността, често води до удължаване на периода от време, както и до увеличаване на броя на смените в кариерата, преди нововъзникващите възрастни да постигнат стабилна кариера. Средният американец притежава седем до осем работни места на възраст между 18 и 30 години, а един на всеки четирима млади работници има повече от 10 различни работни места по време на този период (Arnett, 2004). За много млади хора на прехода към зрелостта, работа просто означава намиране на работа, често във вериги за бързо хранене, която ще им плати сметките, докато не изскочи нещо по-добро. Освен това, значителна част от „възникващите” възрастни в западните страни са въвлечени в допълнителни програми за висше образование и обучение (Tanner & Arnett, 2011). Независимо от това,
въпреки тези нарастващи предизвикателства, ангажирането с конкретен избор на кариера често способства субективното усещане за благополучие (Skorikov & Vondracek, 2011).

Като се има предвид, че „нововъзникващите възрастни” търсят своето място в живота по отношение на любовта и работата, взаимно подсилващите влияния и на двете са неизбежни. Изследвания (предимно в семейни двойки) сочат, че е важно да има междусистемни връзки между професионалния и семейния живот (Frone, Yardley, & Markel, 1997; Heller & Watson, 2005). Изпитването на затруднения по време на работа или в колежа може да отслаби капацитетът на индивидите да се справят с проблемите вкъщи. По същия начин, ако прекалено много от нечии лични ресурси са инвестирани в нечие семейство, задълженията на работното място могат да се пренебрегват и ангажиментите към кариерата да отслабнат (Lerner & Castellino, 2002)

Съществуват отчетливи различия между Съединените щати и европейските страни по отношение на кариерното развитие в настъпваща зрелост, като Американската система позволява по-голям избор, но предоставя по-малко помощ при навлизане в пазара на труда, а Европейската система осигурява по-голяма структура и организация, но предоставя по-малко свобода при промяна в посоката на кариерата. Може би през следващите десетилетия двете крайности ще се движат към хибридна система: структура и помощ за 
“възникващите възрастни”, които биха искали да се движат директно към вида работа, която знаят, че искат, както и свобода на проучване за “нововъзникващите възрастни”, които искат да използват времето си, за да опитат различни варианти, преди да се ангажират с една постоянна кариера (Arnett, 2004).

По един или друг начин, повечето “нововъзникващи възрастни” в крайна сметка намират удовлетворяващата за тях работа в САЩ. 73% от възникващите възрастни казват, че са удовлетворени от текущата им работа (Arnett, 2004).

Въпросът за кариерните интереси в годините на възникваща зрелост е слабо проучен емпирично. Чрез мета-анализ и използване на мета-аналитични техники, Лоу (Low, 2009) се опитва да определи моделите на промяна в професионалните интереси от ранното юношество (12 годишна възраст) до края на нововъзникващата зряла възраст (средна възраст 24,9 години). Резултатите показват, че професионалните интереси, измерени чрез модела на Холанд, очертават ясен модел на промяна. Изследователските, Артистичните, Социалните и Предприемаческите интереси се увеличават през изследвания период от средното през късното юношество до нововъзникващата зряла възраст. От своя страна, Конвенционалните интереси се увеличават при жените и намаляват при мъжете по време на същия възрастов период. Въпреки това, противно на стереотипите, Реалистичните интереси нарастват при жените и намалява при мъжете (Low, 2009).

В България изследвания с този конструкт в годините на възникваща зрелост не се откриват.

Стратегии за професионална реализация и възникваща зрелост [TOP]

В теоретичен и концептуален план терминът „стратегии за трудова реализация“ (work-related strategies) е най-близък по смисъл до понятието „ориентация в работата“ (work orientation) – тема, по която в трудовата и организационна психология се работи от 70-тте и 80-тте години на миналия век.

Стратегиите за трудова реализация са „действия за справяне с предизвикателствата, свързани с работата” (Beşpınar, 2010, p. 523). Като примери за стратегии за трудова реализация, Беспинар посочва вземането на решение дали да се работи, или не, като разглежда това решение в контекста на семейството (Beşpınar, 2010).

Конструктът ”стратегии за професионална реализация във възникваща зрелост” до сега не е проучван емпирично в литературата. В България съществуват изследвания с младежки извадки върху проблематиката.

Р. Божинова, С. Георгиева и С. Жильова провеждат изследване върху динамиката на ценностите за работа на студенти в периода на социална промяна 1992-1996 г., като търсят свързаните с тях стратегии за трудова (професионална) реализация. Те разграничават три вида стратегии за трудова реализация на пазара на труда – активна, средноактивна (свързана с ориентация на пазара на труда) и пасивна (Bozhinova, Georgieva, & Zhiliova, 1995).

Общата им хипотеза е, че в периода на социална промяна ценностите за работа на младите хора в България ще се преструктурират и постепенно ще формират устойчиви смислови единици, като това ще повлияе на избора на алтернативи и стратегии за бъдеща трудова реализация. Според тях, ситуацията на социална промяна създава нови характеристики на работния пазар, т.е. нови условия на трудова реализация (Bozhinova, Georgieva, & Zhiliova, 1995).

В изследването взимат участие общо 208 лица, завършващи студенти от хуманитарни и технически области. Половината от тях – 104 лица са изследвани през 1992 г., а другата през 1996 г. Резултатите показват, че и в двата периода на изследване изборът на алтернативи и стратегии за бъдеща трудова реализация е повлиян диференцирано от ценности за работа. През 1992 г. 70% от изследваните са ориентирани да работят по своята специалност, 18% - в перспективен за забогатяване бранш и 12% - каквато и да е работа. През 1996 г. към работа по собствената специалност се насочват 51%, към работа в перспективен за забогатяване бранш – 27% и към каквато и да е работа 22% от изследваните студенти (Bozhinova, Georgieva, & Zhiliova, 1995).

Стратегията на студентите, ориентирани към работа по собствената специалност през 1992 г., е преимуществено пасивна, включва преди всичко успешно завършване на образованието. Тази тенденция в най-общ план се открива и през 1996 г, но поведенческата активност на студентите е значимо повишена в посока на допълнителна квалификация и целенасочено търсене на информация за работа.

Изследването показва също така, че студентите, готови да работят „каквато и да е работа” след завършване на образованието си, прилагат стратегия, която включва активна ориентация в работния пазар. Поведенческата активност на избралите тази алтернатива не е претърпяла съществено изменение за изследвания период 1992-1996 г. Очертава се тенденция на повишаване на активността на завършващите студенти във връзка с бъдещата им трудова реализация в края на изследвания период, в сравнение с неговото начало (Bozhinova, Georgieva, & Zhiliova, 1995).

Личност и възникваща зрелост [TOP]

Личностните промени от юношеството до възникващата зрелост отразяват промените в зрелостта в глобален план. През този възрастов период, личността е склонна към по-голяма решителност; става по-целенасочена в усилията си, свързани с работата; наблюдава се нарастване на самоконтрола, отразяващ тенденции към рефлексивност и преднамереност; намалява отрицателната емоционалност, включително агресивност и отчуждение (Donnellan, Conger, & Burzette, 2007). По отношение на големите пет фактора на личността, възникващата зряла възраст може да се характеризира с нарастване на социалната жизненост (т.е., общителност, позитивен афект, които намират израз във фактора Екстраверсия - Интроверсия) през годините на колежа, последвани от понижение в 22-30 годишна възраст; и леко повишаване на емоционалната стабилност (факторът Невротизъм – Емоционална стабилност), което започва при тийнейджърите и продължава и през тридесетте години (Furlong, 2009).

Други две изследвания, откриват отрицателни траектории (намаляване с възрастта) на фактора „Отвореност към нов опит” от детството към юношеството (De Fruyt, Bartels, Van Leeuwen, De Clercq, Decuyper, & Mervielde, 2006; Lamb, Chuang, Wessels, Broberg, & Hwang, 2002), като се има предвид, че четири проучвания са намерили положителни модели (нарастване с възрастта) за този фактор за възрастта от ранното юношество до нововъзникващата зряла възраст (Allik, Laidra, Realo, & Pullman, 2004; Branje, van Lieshout, & Gerris, 2007; McCrae et al., 2002; Pullmann, Raudsepp, & Allik, 2006). Една възможна интерпретация на тези смесени резултати е, че те предполагат, криволинеен модел на Отвореността към нов опит, с негативна тенденция за възрастта от детството към ранното юношеството, и след това положителна тенденция за зряла възраст.

В изследване с 1 267 218 участници от английско говорещи страни, в рамките на проект Gosling-Potter Internet Personality Project, се установява, че Доброжелателността и Съзнателността, както и техните по-конкретни фасети (като напр. алтруизъм, доверие, грижовност, скромност, съчувствие, сътрудничество и компетентност, подреденост, чувство на дълг, потребност от постижение, самодисциплина и предпазливост), показват криволинейни възрастови тенденции, като тенденцията е отрицателна (намаляване) от края на детството до ранното юношество, и положителна (нарастване) в нововъзникващата зряла възраст. Отвореността към нов опит показва негативна тенденция (намаляване) в юношеска възраст, а след това положителна тенденция (нарастване) през целите колежански години (Soto, John, Gosling, & Potter, 2011).

В България изследвания с големите пет фактора на личността във възникваща зрелост не се откриват.

Релация между личност, кариерни интереси и стратегии за трудова реализация във възникваща зрелост [TOP]

Професионалните интереси и личностните особености взаимно влияят върху професионалното поведение, като професионален избор, стратегии за трудова реализация, удовлетворение от работата и кариерата през целия жизнен цикъл. Разбирането на взаимозависимостта им и припокриването им е от решаващо значение за постигането на напредък в теорията и практиката в областта на професионалната психология (Larson, Rottinghaus, & Borgen, 2002).

В този смисъл, не е изненадващо, че съществуват множество изследвания, които търсят връзка и припокриване между професионалните интереси по Холанд и личностните фактори чрез модела на Голямата петорка (Costa, McCrae, & Holland, 1984; Tokar, Vaux, & Swanson, 1995). В литературата не се откриват обаче изследвания, които да се спират върху модела на Холанд и Голямата петорка във възникваща зрелост.

Изследвания, търсещи взаимовръзка между личност и стратегии за трудова реализация и професионални интереси и стратегии за трудова реализация във възникваща зрелост също не се откриват.

Обобщено основните връзки между големите шест интереси
и петте най-големи измерения на личността на базата на отделните проучвания са следните:

Aртистичните интереси корелират умерено с Отвореността към нов опит, а Предприемаческите интереси се свързват от ниско до умерено с Екстраверсията (Costa, McCrae, & Holland, 1984; Larson, Rottinghaus, & Borgen, 2002; Tokar & Swanson, 1995; Tokar, Vaux, & Swanson, 1995).

Социалните интереси се свързват умерено
с Екстраверсията и по-слабо с Доброжелателността (Costa, McCrae, & Holland, 1984; Larson, Rottinghaus, & Borgen, 2002; Tokar & Swanson, 1995; Tokar, Vaux, & Swanson, 1995) .

Изследователските интереси корелират с Отвореността към нов опит и с Екстраверсия (Costa, McCrae, & Holland, 1984; Larson, Rottinghaus, & Borgen, 2002; Tokar & Swanson, 1995; Tokar, Vaux, & Swanson, 1995).

Мета – анализ на данни с извадки от 2571 жени и 2358 мъже добавя към горните корелации и корелация между Конвенционални интереси и Съзнателност, и Предприемачески интереси и Съзнателност (Larson, Rottinghaus, & Borgen, 2002).

Съществува и изследване, което свързва моделът HEXACO, който описва шест фактора на личността (четири, от които се припокриват с тези на Голямата петорка) и професионалните интереси, измерени чрез скалата на Орегон (Pozzebon, Visser, Ashton, Lee, & Goldberg, 2010). Установяват се от умерени до високи корелации между някои от скалите и променливите.

Установените резултати показват, че съществуват от ниски до умерени корелации между отделните измерения на личността и на професионалните интереси, които се концептуализират и като черти на личността, между които се наблюдава и смислово припокриване.

В резултат на направения теоретичен и емпиричен преглед на литературата, се породи идеята да се изследва взаимовръзката между личност, кариерни интереси и стратегии за професионална реализация в годините на възникваща зрелост в България.

Цел [TOP]

Да се проследи и анализира отделната специфика и взаимовръзка между личност, професионални интереси и стратегии за трудова реализация в годините на възникваща зрелост в контекста на българската култура.

Задачи [TOP]

Хипотези [TOP]

Участници в изследването [TOP]

Изследвани са 257 младежи на възраст – 18-29 години (M = 21,82; SD = 2,72). Мъжете са 123 (47,9%), а жените 134 (52,1%). От тях 98 са студенти, които изучават точни науки, 80 – хуманитарни науки и 81 – обществени науки. Студентите са от следните български ВУЗ-ове – НБУ, СУ „Св. Климент Охридски“, УниБИТ и МУ. За целите на последващата обработка на резултатите с еднофакторен дисперсионен анализ изследваните лица бяха разделени в три възрастови групи – 18-21 г. (N = 150; 58,4%), 22-25 г. (N = 75; 29,2%), 26-29 г. (N = 32; 12,5%), при средна възраст 21,82 и стандартно отклонение 2,72).

Изследването беше проведено групово по време на семинарни занятия на студентите през периода Март 2013-Октомври 2013.

Процедура [TOP]

Използвани са следните три въпросници:

Скала на Орегон за измерване на професионалните интереси (ORVIS; Pozzebon, Visser, Ashton, Lee, & Goldberg, 2010), адаптирана за български условия от Е. Папазова и Б. Андреев (Papazova & Andreev, 2015). Въпросникът се състои от 92 айтема, описващи дейности, с които участниците в изследването биха желали да се занимават. Скалата за отговори е петстепенна, тип Ликерт, където 1 е „силно не харесвам“, а 5 „силно харесвам“. Подскалите са осем, като отговарят на осем типа професионален интерес – Лидерски, Организационен, Алтруистичен, Креативен, Аналитичен, Продуктивен, Приключенски, Ерудиран.

Авторски въпросник за изучаване на алтернативи и стратегии за трудова реализация (Bozhinova, 2003). Въпросникът включва четири алтернативи за бъдеща работа и девет стратегии за трудова реализация. Скалата за оценка е петстепенна, тип Ликерт, където 1 е „не се отнася до мен“, а 5 „в най-голяма степен се отнася до мен“. Изведени са три типа стратегии – пасивна стратегия, средноактивна стратегия на ориентация в работния пазар и високо активна стратегия.

Въпросник за измерване на пет факторната структура на личността - Big Five model (Costa & McCrae, 1992), адаптиран за български условия от В. Тодоров (Todorov, 1997). Въпросникът се състои от 60 айтема, които описват личностни черти. Скалата за оценка е петстепенна, тип Ликерт, където 1 е „много неточно“, а 5 „много точно“. Подскалите са шест, отговарят на петте фактора на личността, а шестата подскала е за мотивация за постижение.

Статистическите методи за обработка на резултатите, които са използваниq са дискриптивна статистика, еднофакторен дисперсионен анализ (ANOVA), пост-хок тест, т-тест на Стюдънт за свързани извадки, т-тест на Стюдънт за независими извадки, корелационен анализ и стъпков регресионен анализ.

Професионални интереси във възникваща зрелост: полови, възрастови и професионални различия [TOP]

Скалата на Орегон за измерване на професионалните интереси - Oregon Vocational Interest Scales (Pozzebon, Visser, Ashton, Lee, & Goldberg, 2010) измерва осем типа кариерни интереси: Лидерски (Lidership), Организационен (Organization), Алтруистичен (Altruism), Креативен (Creativity), Аналитичен (Analysis), Продуктивен (Producing), Приключенски (Adventuring) и Ерудиран (Erudition). Първите седем дименсии от скалата на ORVIS са еднакви по съдържание към петте дименсии по Холанд, а именно Предприемачески (Enterprising), Конвенционален (Conventional), Социален (Social), Артистичен (Artistic) и Изследователски (Investigative) (виж Таблица 1).

Скалата за Ерудиция на ORVIS измерва интереси в академичната област.

В литературата се откриват две публикации, свързани със скалата на Орегон за измерване на професионалните интереси – едната свързана с нейното конструиране, а другата свързана с нейната конструкт валидност (Pozzebon, Visser, Ashton, Lee, & Goldberg, 2010). Поради тази причина, при интерпретацията на резултатите се базираме върху аналогията с модела на Холанд, която представяме в Таблица 1.

В Таблица 2 е представена описателната статистика на дименсиите на професионалните интереси по скалата ORVIS

Както се вижда от Таблица 2, трите професионални интереса, които са най-силно предпочитани в годините на настъпваща зрелост са Креативен, Алтруистичен и Лидерски. Съответно това са Артистичен, Социален и Предприемачески професионален интерес по Холанд (виж Таблица 1). Според интерпретацията на резултата, хората с подобни професионални интереси обикновено обичат да работят с творчески идеи и чрез себеизразяване, в по-голяма степен от рутинни процедури и правила (Артистичен тип професионален интерес), обичат да помагат, да учат и да съветват хората в по-голяма степен, отколкото да участват в механична или техническа дейност (Социален тип професионален интерес), и обичат да убеждават или да ръководят другите, повече от това да работят по научни или сложни теми (Предприемачески тип професионален интерес). Като комбинация от личностни черти, на каквито се равняват професионалните интереси, спецификата се изразява в следното: импулсивност, независимост, оригиналност, социална насоченост, кооперативност, амбициозност, енергичност и самоувереност (Chen, Jones, Scarlata, & Stone, 2012).

В Таблица 3 са представени резултатите от Т-теста за независими извадки, чрез който сме проследили половите различия по осемте професионални интереса.

Както се вижда от Таблица 3, единствено по отношение на професионалните интереси Организация и Аналитичност не се наблюдават полови различия във възникваща зрелост. Мъжете в по-голяма степен предпочитат Продуктивния и Приключенски професионален интерес от жените, а жените в по-голяма степен предпочитат Лидерския, Алтруистичния, Креативния и Ерудирания професионален интерес.

Жените в по-голяма степен от мъжете обичат да убеждават или да ръководят другите, да помагат на другите, да работят по творчески идеи и да работят по научни или сложни теми. Мъжете от своя страна, в по-голяма степен от жените предпочитат да не работят с хора, а с неодушевени неща.

С това издигнатата от нас първа подхипотеза от хипотеза едно се потвърждава частично. Наблюдаваното предпочитание към Артистичен, Социален и Предприемачески тип професионален интерес в годините на настъпващата зрелост в България показва, че не се наблюдава културна специфика, която да отличава нововъзникващите възрастни в България от техните връстници в западните страни и култури. Не се потвърждават обаче различията по пол, които са наблюдавани в цитираните от нас изследвания (Low, 2009). Не се наблюдават полови различия по отношение на Конвенционалните професионални интереси, а Реалистичните професионални интереси по Холанд се ценят в по-голяма степен от мъжете, а не от жените.

В таблица 4 са представени резултатите от еднофакторния дисперсионен анализ (ANOVA) с помощта, на който сме установили каква е връзката и влиянието на факторите възраст и професионално направление върху професионалните интереси при „нововъзникващите възрастни”.

Тестът за хомогенност на вариациите на Левен, показа, че F на Левен e над прага на значимост (p > 0,05) и има равенство на дисперсиите. За това, се спряхме на пост-хок тестът LSD – (Least Statistical Differences) от раздел Equal Variances Assumed при анализът на различията между трите възрастови групи.

Както се вижда от Таблица 4 възрастта има връзка и оказва статистически значимо влияние върху следните типове професионални интереси – Организация, Креативност и Анализ, т.е. съответно Конвенционален, Социален и Изследователски тип професионален интерес по Холанд (виж Таблица 1). Пост-хок тестът LSD показа, че 26-29 годишните се отличават със значимо по-силно предпочитание към Организационния тип професионален интерес от 18-21 годишните и 22-25 годишните. Резултатът показва, че в края на годините на настъпващата зрелост младите възрастни предпочитат в по-голяма степен да следват определен ред, който отговаря на ясни стандарти, и избягват работа, която не разполага с ясни насоки, отколкото в началото на този възрастов период.

От своя страна, 18-21 годишните се отличават значимо с по-силно предпочитание към Креативност или Социален тип професионален интерес по Холанд, от 22-25 годишните (виж Таблица 4). Резултатът показва, че в началото на периода на настъпваща зрелост, предпочитанията на съзряващите са насочени в по-голяма степен към работа с хора, отколкото към механична или техническа работа, в сравнение със средата на годините на възникващата зрелост.

По същия начин, се наблюдават различия между тези две възрастови групи и по отношение на професионалния интерес Анализ или Изследователски тип професионален интерес по Холанд, като отново 18-21 годишните се отличават с по-силно предпочитание към анализ и изследване от 22-25 годишните (виж Таблица 4). В началото на периода на възникващата зрелост, младежите обичат в по-голяма степен да работят с творчески идеи и чрез себеизразяване, отколкото с рутинни процедури и правила, в сравнение със средата на този възрастов период.

От направения анализ може да се направи обобщението, че в началото на възникващата зрелост по отношение на професионалните интереси съзряващите младежи предпочитат в по-голяма степен работа, свързана с хора, творчески идеи и себеизразяване, а в края на този възрастов период професионалният интерес се насочва към ясни стандарти и насоки в работата.

Както се вижда от Таблица 5, професионалното направление, което са избрали младежите във възникваща зрелост, има връзка и оказва статистически значимо влияние върху шест от осемте типа професионални интереси – Лидерство, Алтруизъм, Креативност, Анализ, Продуктивност и Ерудираност. По отношение на Организация не се наблюдават значими различия, а при Приключение се наблюдава слаба тенденция, но тя не е значима. Пост-хок тестът LSD показа, че студентите от обществени науки се отличават със значимо по-силно изразен интерес към Лидерство спрямо студентите от хуманитарни и точни науки. Младежите от направление точни науки се отличават със значимо по-слаб интерес към Алтруизъм от студентите от хуманитарни науки и обществени науки. По същия начин студентите от точни науки се отличават със значимо по-слаб интерес към Креативност от студентите от хуманитарни науки и студентите от обществени науки. По отношение на професионалния интерес към Анализ, „нововъзникващите възрастни” от направление обществени науки проявяват значимо по-слаб интерес от тези от хуманитарни науки и тези от точни науки. Интересът към Продуктивност е най-слаб при студентите от обществени науки, в сравнение със студентите от точни науки и хуманитарни науки. Интересът към Ерудираност е най-значим при младежите от обществени науки спрямо младежите от хуманитарни науки и от точни науки.

Съзряващите младежи, които са избрали професионалното направление на обществените науки, проявяват най-голям интерес към Алтруистичен, Лидерски, Креативен и Ерудиран тип професионален интерес, или те изразяват предпочитание към това да съветват хората, да убеждават и да ръководят другите, като по този начин се себеизразяват. Те проявяват интерес и към реализация на попрището на науката. Младежите, които са избрали професионалното направление на точните науки, проявяват най-силен професионален интерес към Анализ. Студентите от хуманитарни науки проявяват често Продуктивен тип професионален интерес – подобно на студентите от обществени науки – като това предопределя тяхното предпочитание към професии, свързани с помагане и съветване на хора.

Стратегии и алтернативи за трудова реализация във възникваща зрелост: полови, възрастови и професионални различия [TOP]

За целите на настоящето изследване, и поради факта, че все повече млади хора в България търсят реализация извън пределите на страната, беше добавена четвърта алтернатива за трудова реализация – „да намеря работа в чужбина“.

В Таблица 6 са представени средните стойности, стандартното отклонение и ранговете на деветте айтема, измерващи стратегиите за трудова реализация. За да се изчислят ранговете на отделните стратегии за трудова реализация в годините на възникваща зрелост, беше приложена следната процедура. Чрез t-критерий на Стюдънт за свързани извадки се сравняват всички двойки стратегии, за да се идентифицират онези от тях, които се отличават от гледна точка на интензивността си. На всяка стратегия e приписан ранг (от 1 до 9). Стратегията с най-висока средна стойност и α < 0,05 получава ранг 1, а тази с най-ниска средна стойност и α < 0,05 – ранг 9 (виж Таблица 5). Стратегии, между които не се установяват значими различия в техните средни стойности и α > 0,05, получават един и същи ранг.

Както се вижда от Таблица 6, „нововъзникващите възрастни” ранжират на първо място стратегия 1 - да „завърша образованието си“, последвано от стратегия 5 „установяване на лични контакти, които биха подпомогнали намирането на работа в бъдеще“, и на трето място поставят едновременно стратегии 4 и 6 „да се квалифицирам допълнително“ и „да търся ангажименти на места, където мога да работя след завършването си“. На последно девето място те „разчитат единствено на шанса си, и не правят нищо специално“, свързано с намиране на работа. Избраните на първите три места четири стратегии представляват комбинация и от трите типа стратегии за трудова реализация – активна, средноактивна и пасивна. Резултатът не кореспондира с този на Р. Божинова от 1992-1996 година, която установява по-скоро наличието на активна стратегия за реализация на студентите в изследваните от нея години (Bozhinova, 2003; Bozhinova, Georgieva, & Zhiliova, 1995). Следва да се подчертае, че относителният дял на безработните младежи до 30 години през 1992 година е бил 44,50% (Neykov, 1992), а в момента към 2014 година по данни на Евростат е 23,8% (Eurostat, n.d.), като по-ниският процент на младежка безработица в момента по всяка вероятност обяснява и преобладаващите средноактивни стратегии (стратегии 4 и 5) на младежите за реализиране на пазара на труда в наши дни.

На Таблица 7 са представени средните стойности, стандартното отклонение и ранговете на алтернативите за бъдеща трудова реализация в настъпваща зрелост. Анализът на данните следва същата логика както и при изчисляването на ранговете на стратегиите за трудова реализация. В този случай ранговете са от 1 до 4.

Както се вижда от Таблица 7, младежите в настъпваща зрелост ранжират на първо място две алтернативи - „работа по своята специалност“ и „каквато и да е работа“. На второ място са поставени други две стратегии, които също споделят един и същ ранг - „работа в перспективен за забогатяване бранш“ и „работа в чужбина“. Тук резултатът отчасти кореспондира с този на Р. Божинова от 1992-1996, като новото е, че на първо място се поставя и алтернативата „каквато и да е работа“, отново резултат от актуалната ситуация на младежка безработица в България и в ЕС (Bozhinova, Georgieva, & Zhiliova, 1995). По този начин издигнатата от нас подхипотеза две от хипотеза едно се потвърждава напълно – в годините на настъпваща зрелост, студентите предпочитат да работят по собствената си специалност, но едновременно с това търсят и каквато и да е работа, като стратегията е средноактивна и свързана с ориентация на пазара на труда. В сравнение с 1992-1997 година поведението на младежите на пазара на труда е по-пасивно.

На таблица 8 е представен резултатът от т-теста за независими извадки между променливата пол и стратегиите за трудова реализация.

Както се вижда от Таблица 8, жените в настъпваща зрелост са много по-загрижени от мъжете да завършат образованието си. За тях образованието е важно. От друга страна, независимо от значимата от статистическа гледна точна разлика, стойностите на мъжете и жените са в много близки граници. Също така, жените за разлика от мъжете в по-голяма степен формират впечатленията си за бъдещата си работа от източници на информация като телевизия и радио. Резултатът е интересен, тъй като кореспондира с друг резултат, според който, в българската социо-културна среда информационните фактори оказват по-голямо влияние върху кариерния избор, отколкото личностно-емоционалните (Karabelyova & Doreva, 2010).Отново жените са тези, които по-силно от мъжете се стремят да установят лични контакти, които биха подпомогнали намирането на бъдеща работа и търсят по-активно ангажименти на места, където биха могли да започнат работа след завършването си. И в трите случая стойностите отново са в близки граници.

На Таблица 9 са представени резултатите от еднофакторния дисперсионен анализ (ANOVA), отразяващ влиянието на фактора възраст върху видовете стратегии за трудова реализация във възникваща зрелост.

Еднофакторният дисперсионен анализ показа, че активната стратегия за трудова реализация във възникваща зрелост има връзка и зависи от възрастта. Възрастта е фактор по отношение на тази стратегии. За да се установи между кои от трите възрастови групи има значима разлика по отношение на активната стратегия за трудова реализация, беше направен пост-хок тест LSD, тъй като тестът за хомогенност на Левен показа, че има равенство на дисперсиите. Пост-хок теста на LSD показа, че по отношение на активната стратегия за трудова реализация 18-21 годишните студенти във възникваща зрелост са значимо по-пасивни на пазара на труда от 22-25 годишните студенти и 26-29 годишните младежи (виж Таблица 9). В България студентите именно към 26-29 години завършват обикновено своето висше образование и излизат на пазара на труда. Това обяснява и високата активност на техните стратегии за трудова реализация в тази възраст.

На Таблица 10 са представени резултатите от еднофакторния дисперсионен анализ (ANOVA), отразяващ влиянието на фактора професионално направление върху видовете стратегии за трудова реализация във възникваща зрелост.

От своя страна, професионалното направление на студентите във възникваща зрелост има връзка и значимо диференцира средноактивната и активна стратегии за трудова реализация (виж Таблица 10). По-активни и ориентиращи се на пазара на труда са студентите от обществени науки, в сравнение със студентите от хуманитарни науки. По данни на НСИ за 2012 година, завършилите висше образование по образователно-квалификационна степен и тесни области са 2 601 души за хуманитарни науки, а 9 204 души за науки за обществото и човешкото поведение (National Statistical Institute. Republic of Bulgaria, n.d.). Можем да предположим, че по-големият процент на завършващи обществени науки в България младежи, предполага и по-голяма конкуренция при търсенето на професионална реализация, което обяснява и тяхната най-голяма активност на пазара на труда в годините на настъпваща зрелост.

Личностни особености във възникваща зрелост: полови, възрастови и професионални различия [TOP]

Пет факторният модел на личността допуска, че личността може да бъде ефективно описана с помощта на пет биполярни и независими дименсии: Екстраверсия - Интроверсия, Невротизъм – Емоционална стабилност, Доброжелателност - Антагонизъм, Съзнателност – Загуба на посока и Отвореност към опита – Затвореност към опита. Всяко от петте измерения се състои от по-тесни черти (фасети), характеризиращи по-конкретни личностни качества (Costa & McCrae, 1992).

На Таблица 11 е представена описателната статистика на дименсиите на Голямата петорка.

Както се вижда от Таблица 11, трите личностни фактора, които са най-силно изразени в годините на настъпваща зрелост са Съзнателност, Отвореност към опита и Доброжелателност. Съзнателността репрезентира последователност и мотивация в целево-ориентираното поведение. Специфичните черти, които този фактор включва са: компетентност, подреденост, чувство на дълг, потребност от постижение, самодисциплина и предпазливост. От своя страна, Отвореността към опита прибавя активно търсене на нов опит и признаването на неговата самостоятелна ценност. Характеризира се с търпимост към чуждото, непривичното и изследователски интерес към него. Доброжелателността въплъщава характеристики като алтруизъм, доверие, грижовност, скромност, съчувствие и сътрудничество (Costa & McCrae, 1992).

Издигнатата от нас трета подхипотеза на хипотеза едно се потвърждава напълно. Съзнателността, Отвореността към опита и Доброжелателността са личностните фактори, които са ценени най-силно от младежите в годините на настъпващата зрелост в България. Подобно на професионалните интереси във възникваща зрелост, и тук не се наблюдава определена културна специфика, която да отличава нововъзникващите възрастни в България от връстниците им на запад, като личностни особености (Soto, John, Gosling, & Potter, 2011).

На Таблица 12 е представен резултатът от т-теста за независми извадки между променливата пол и големите пет фактора на личността във възникваща зрелост. Значимите стойности на t са отбелязани с болд в таблицата.

Както се вижда от Таблица 12, жените се отличават с по-силен стремеж към нов опит и по-голяма емоционална стабилност от мъжете.

Момичетата в годините на настъпващата зрелост, в по-голяма степен проявяват търпимост към чуждото и непривичното и изследователски интерес към него, висока жизнена удовлетвореност и самоуважение, по-висока комфортност и конвенционалност в социалните отношения, и жизнените проблеми.

Резултатът по всяка вероятност се дължи на коментираното и в друго изследване със студенти в България размиване на полово-ролевите стереотипи (Papazova & Pencheva, 2007). Според авторите на изследването, в резултат на дългите години на преход и социално-икономическата криза в България настъпва преоценка на ценностите, особено при младите жени с амбиции за успешна кариера, които изглежда са и по-социабилни и адаптивни към предизвикателствата на съвременния свят (Papazova & Pencheva, 2007).

На Таблица 13 са представени различията по възраст в настъпваща зрелост, установени чрез еднофакторен дисперсионен анализ (ANOVA).

Факторът възраст не оказва статистически значимо влияние върху петте личностни черти във възникваща зрелост (виж Таблица 13).

На Таблица 14 са представени различията по професионално направление в настъпваща зрелост, установени чрез еднофакторен дисперсионен анализ (ANOVA).

По отношение на професионалното направление, което са избрали младежите в годините на настъпваща зрелост, се наблюдават различия по личностния фактор Отвореност към опит (виж Таблица 14). Пост-хок тестът LSD показа, че младежите от обществени науки се отличават с по-силен интерес към нови идеи, в сравнение със студентите от точни науки.

Взаимовръзка между големите пет фактора на личността и осемте професионални интереса по скалата на Орегон във възникваща зрелост [TOP]

На Таблица 15 са представени корелационните взаимовръзки между петте големи фактора на личността и осемте типа професионален интерес по скалата на Орегон. Значимите коефициенти на корелация са обозначени със звездички и се наблюдават слаби корелации.

Както се вижда от Таблица 15, единствено професионалният интерес Анализ не корелира с нито един от петте големи фактора на личността. Този тип професионален интерес е аналогичен с Изследователския тип по Холанд и кореспондира с демонстрирането на научни ценности.

Личностният фактор Отвореност към нов опит корелира слабо с професионалните интереси Лидерство, Организация, Алтруизъм, Креативност и Ерудираност (съответно първите четири са Предприемачески, Конвенционален, Социален и Артистичен тип по Холанд). Колкото по-активно се търси нов опит, разнообразие и интелектуално любопитство от личността във възникваща зрелост, толкова по-силно нарастват популярността, увереността в себе си и лидерските черти, отговорността и практичността, независимостта, интуитивността и оригиналността, търпеливостта и тактичността, и академизмът.

Личностният фактор Екстраверсия корелира слабо с общо седем от осемте професионални интереси по скалата на Орегон, а именно – Лидерство, Организация, Алтруизъм, Креативност, Продуктивност, Приключение и Ерудираност. Тези професионални интереси съответстват на Предприемачески, Конвенционален, Социален, Артистичен и Реалистичен тип интерес по Холанд. Колкото по-социабилна, активна и общителна е личността в настъпваща зрелост, толкова по-силно нараства нейната популярност, отговорност, кооперативност, оригиналност, практичност и академизъм.

Доброжелателността корелира слабо с кариерните интереси Лидерство, Организация, Алтруизъм, Креативност и Приключение. Това са Предприемачески, Конвенционален, Социален, Артистичен и Реалистичен професионален интерес по Холанд. Колкото по-алтруистична, сътрудничеща си и доверчива е една личност в годините на възникваща зрелост, толкова по любезна, внимателна, мила и търпелива, емоционална и естествена е тя.

Съзнателността корелира слабо с професионалните интереси Лидерство, Организация, Алтруизъм (съответно Предприемачески, Конвенционален и Социален тип по Холанд). Колкото по-компетентна, подредена и отличаваща се с потребност от постижение е личността на нововъзникващият възрастен, толкова по - амбициозна, съвестна и отговорна е тя.

Личностният фактор Невротизъм корелира слабо и обратнопророционално с професионалния интерес Приключение или Реалистичен тип по Холанд. Колкото по-тревожна, ранима и раздразнителна е една личност във възникваща зрелост, толкова по-слабо откровена, естествена и практична е тя.

Издигнатата от нас втора хипотеза се потвърждава частично, тъй като кариерният интерес Анализ или Изследователски тип интерес по Холанд не корелира с нито един от петте големи фактора на личността.

Взаимовръзка между големите пет фактора на личността, професионалните интереси и трите вида стратегии за трудова реализация във възникваща зрелост [TOP]

На Таблица 16 са представени корелационните взаимовръзки между трите типа стратегии за трудова реализация от една страна и от друга страна - големите пет фактора на личността и професионалните интереси във възникваща зрелост. Значимите коефициенти на корелация са обозначени със звездички и се наблюдават слаби и умерени корелации.

Както се вижда от Таблица 16, пасивната стратегия корелира слабо с личностния фактор Екстраверсия. Находката е изненадваща, но най-вероятно може да се обясни с това, че годините на възникващата зрелост са особено сензитивни по отношение на личностния фактор Екстраверсия (Furlong, 2009), което се отразява и в завишените себеоценки на участниците в изследването по скалата Екстраверсия-Интроверсия (виж. Таблица 11). Съответно, Екстраверсията като личностна черта рефлектира слабо дори върху по-пасивното поведение на пазара на труда при възникващите възрастни. Пасивната поведенческа активност на младежите в годините на възникваща зрелост на пазара на труда се свързва с личностни черти като сдържаност. Пасивната стратегия за трудова реализация корелира слабо и с професионалните интереси Алтруизъм, Креативност, Продуктивност и Ерудираност (първите три отговарят на Социален, Артистичен и Реалистичен тип по Холанд). Или колкото са по-пасивни на пазара на труда младежите, толкова по-идеалистични, непрактични и срамежливи са те.

Средноактивната стратегия на реализация на пазара на труда (или ориентирането на пазара) във възникваща зрелост се свързва с четири личностни фактора – Отвореност към нов опит, Екстраверсия, Доброжелателност и Съзнателност. Ориентирането на пазара на труда кореспондира с личностни черти като активност, социабилност, разнообразие, интелектуален интерес, сътрудничество и последователност. Средноактивната стратегия корелира от слабо до умерено с пет професионални интереса – Лидерство, Организация, Алтруизъм, Креативност и Ерудираност (първите два отговарят на Предприемачески и Конвенционален по Холанд). Колкото по-силно се ориентират на пазара на труда толкова по-академични, социабилни, тактични, практични и уверени стават младежите.

Активната стратегия за трудова реализация се свързва с личностните фактори Отвореност към нов опит и Съзнателност. Подобно на средноактивната стратегия тя се свързва с личностни черти като интелектуално любопитство, целево-ориентирано поведение и последователност. Активната стратегия корелира слабо с профисионалните интереси Лидерство, Организация, Алтруизъм (съответно първите три са Предприемачески, Конвенционален и Социален тип по Холанд). Колкото по-активни са на пазара на труда студентите в годините на възникваща зрелост, толкова по-практични, социални и упорити са те.

Чрез множествена стъпкова регресия по метода Stepwise, беше проследено кои са значимите личностни и професионални предиктори за трите вида стратегии за трудова реализация при младежите – пасивна, средноактивна и активна. В Таблица 17 са изведени значимите предиктори, които присъстват в регресионния анализ, като тяхната предиктивна сила варира от слаба до умерена.

Както се вижда от Таблица 17 eдинственият професионален тип интерес, който детерминира пасивната стратегия за реализация на студентите, е Креативност (Aртистичен тип интерес по Холанд). Черти като емоционалност, импулсивност и непрактичност се оказват предиктори на пасивността на пазара на труда при младежите в годините на възникваща зрелост. Този фактор обяснява 5,7% от вариацията на пасивната стратегия.

Единственият личностен фактор, който детерминира пасивната стратегия е Екстраверсията (виж Таблица 17). На пръв поглед находката е изненадваща, тъй като Екстраверсията се свърза основно с общителност и активност, но също така тя се характеризира и с личностни черти като спокойствие и сдържаност (Howard & Howard, 1995, as cited in Al Otaibi, 2012), които в случаят са предиктор на пасивната стратегия за трудова реализация при студентите. Екстраверсията обяснява едва 3,6% от вариацията на пасивната стратегия.

Професионалният интерес, който детерминират средноактивната стратегия на ориентация на пазара на труда във възникваща зрелост, е Лидерство (Предприемачески тип интерес по Холанд) (виж Таблица 17). Черти като амбициозност, енергичност, импулсивност, самоувереност и общителност се явяват предиктор на средноактивната стратегия. Факторът обясняват съответно 17,8% от вариацията на средноактивната стратегия на пазара на труда при студентите във възникваща зрелост.

Личностния фактор, който съответно детерминира средноактивната стратегия е Съзнателност (виж Таблица 17). Съзнателността обяснява 9,6% от вариацията на средноактивната стратегия на пазара на труда при младежите, като е свързана с личностни черти, като последователност, отговорност и целеустременост.

Както и при средноактивната стратегия, факторът Лидерство детерминира и активната стратегия за трудова реализация в годините на възникваща зрелост. Този фактор обясняват съответно 9,4% от вариацията на активната стратегия (виж Таблица 17). Отново черти като амбициозност, упоритост и общителност обясняват активността на пазара на труда при студентите в настъпваща зрелост.

Трета и четвърта хипотеза се потвърждават напълно.