Теоретичен модел на ценностната система на Шалом Шварц [TOP]

Както вече беше посочено, най-широко прилаганият напоследък теоретичен модел на ценностната система е предложен от Шалом Шварц (Schwartz, 1992). Този изследовател определя ценностите като желани общи цели, които служат като водещи принципи с различна значимост за човешкия живот (Schwartz & Bilsky, 1990). Подчертава се техният трансситуативен характер и тясната свързаност с типа мотивация или цел, които те представят, например – стремеж към власт, доброжелателност, запазване на традицията, автономност и т.н. Целта определя конкретното съдържание на резултата, а ценността – неговите качествени или метасъдържателни аспекти (Baytchinska, 1994).

В резултат на теоретична дедукция на мотивационното съдържание на ценностите и проведените емпирични изследвания Шварц диференцира 11 типа ценности. Поради колебания относно универсален характер в структурно и съдържателно отношение ценностната категория “духовност” отпада от теоретичния модел (Baytchinska, 1994). Така в зависимост от мотивационната ориентация ценностите се организират в 10 отделни типа, включващи както терминални, така и инструментални ценности.

На фиг. 1 са представени десетте ценности категории, които според Шварц образуват структурата на ценностната система на личността. Всеки тип се определя чрез една ценностна категория, която отразява неговото съдържание. Ценностите от всяка категория са разположени в отделен клиновиден отрязък. Категории, които могат да се осъществяват едновременно, са разположени една до друга. Ценностните категории, които обслужват сходни интереси (индивидуални или колективни), също се позиционират относително близко. Категории, които се намират една срещу друга, са конфликтни (Baytchinska, 1994). В съдържателно отношение ценностните типове могат да се опишат по следния начин:

Конформността и традицията споделят един и същ участък поради сходната си мотивационна цел – ограничаване на личността с цел запазване на социалните порядки. Конформността обаче е свързана със съобразяване с хората от близкото обкръжение, а традицията – с по-абстрактни религиозни и културни обекти (Schwartz, 2005).

Десетте ценностни категории се групират в две биполярни дименсии – себетрансцедентиране срещу себеутвърждаване (self-transcendence vs. self-enhancement) и консерватизъм срещу откритост към промени (conservation vs. openness to change). Първата алтернатива противопоставя ценностите, акцентиращи върху благополучието на социалната общност, на ценностите, свързани с преследване на лични успехи и амбиции. Себетрансцедентирането обединява категориите универсализъм и доброжелателност, а себеутвърждаването – постижението и властта. Втората алтернатива противопоставя ценностите, насочени към ограничаване на активността на Аз-а в името на стабилността на социалния ред, на ценностите на независимата мисъл и действие и стремежа към промяна на статуквото. Консерватизмът включва категориите традиция, сигурност и конформност, а откритостта към промени – категориите себенасоченост, хедонизъм и стимулация (Baytchinska, 1997; Schwartz, 1992).

Ценностите на себетрансцедентирането и консерватизма изразяват колективните интереси (collective interests), а ценностите на себеутвърждаването и откритостта към промени – индивидуалните интереси (individual interests). Колективно- и индивидуално- ориентираните мотивационни цели представляват най-генерализираната и фундаментална организация на ценностната система на личността (Schwartz, 1992).

Емпирични изследвания в България по модела на ценностите на Шварц [TOP]

Eмпирично проучване от 1995 г. (N = 242), което прилага модела на основните индивидуални ценности на Шварц (Schwartz, 1992) показва, че студентите като носители на либерално-демократичния идеал в българското общество ценят в най-голяма степен себенасочеността, а в най-малка – властта (Baytchinska, 1994; Baytchinska, 1997). Доминиращите дименсионални приоритети себетрансцедентиране и откритост към промени определят ценностната система при тази социално-професионална група като трансцедентален либерализъм (Baytchinska, 1997).

Повторното провеждане на емпирично проучване през 2005 г. (N = 161) разкрива, че десет години по-късно ценностите запазва своята йерархична подредба. Студентите отново поставят на първо място себенасочеността, а властта се изтласква на предпоследната – девета позиция, следвана от традицията, която става най-непредпочитаната ценност. Като цяло индивидуалните мотивационни цели и интереси доминират над колективните, при които не се наблюдава съществена промяна в рамките на анализирания период (Garvanova, 2013).

Тенденциите в ценностната йерархия на студентите се запазват и през 2006-2007 г. (N = 253), като се отчита нарастване на интензитета и на индивидуалните, и на колективните ориентации в съпоставка с 2005 г. (Papazova & Garvanova, 2008). Сравнителният анализ на данни от по-ново изследване, осъществено в началото на 2015 г. със студентска извадка от 128 респонденти потвърждава дългосрочното нарастване на колективно ориентираните ценности в хода на 20-годишния социален преход към демокрация и пазарна икономика в страната (Garvanova, 2015a).

На социетално ниво на анализ, изследване от 2013 г., позоваващо се на модела на Шварц за измерване на културните ценности (Schwartz, 2008), в което участват лица на възраст от 18 до 65 г. (N = 432) установява, че 18-29-годишните български младежи демонстрират предпочитание към ценностите майсторство, интелектуална и афективна автономност (Garvanova & Tyankov, 2015) – характерна черта на възникващата зрелост.

Възникваща зрелост – 18-29 г. [TOP]

Периодът между завършване на задължителното образование и навлизане в ролята на възрастен е обособен като нов етап от живота в много части на света – т.нар. възникваща зряла възраст (Arnett, 2000; Arnett, 2005). В редица страни и региони по-голямата част от проблемите, свързани с идентичността, не се появят в юношеска възраст. По-скоро нововъзникващата зряла възраст (приблизително от 18 до 25 г. в САЩ; горната граница варира в различните страни в зависимост от индивидите и културата) представлява продължение на психосоциалния мораториум на Ериксън (Schwartz, Côté, & Arnett, 2005). Младите хората често прекарват края на пубертета и 20-те години в проучване на различни специалности в колежа, пътуват по света, въвличат се в безразборни сексуални отношения и експериментират с употребата на наркотични вещества (Аrnett, 2005; Arnett, Kloep, Hendry, & Tanner, 2011).

Повишената индивидуализация в западните култури поражда алтернативни жизнени модели, които се отклоняват от общоприетите норми и стандарти. Например, съжителството с постоянен партньор заменя брака като начин на живот и е избор за много млади американци и европейци (Dykstra & Poortman, 2010; Wiik, 2009). През 2009 г. 47% от американските жени на възраст от 25 до 29 г. никога не са стъпвали в брак в сравнение с 1986 г., когато процентът е едва 27% (Kreider & Ellis, 2011). В някои случаи младежите уреждат по конвенционален начин живота си, докато в други – нетрадиционният начин на живот продължава през 30-те години и след това. Възникващата зряла възраст се превръща в етап от жизнения цикъл в повечето западни общества (Buhl & Lanz, 2007; Nelson & Barry, 2005).

Малкото на брой емпирични изследвания в България, които се фокусират конкретно върху възрастовия период 18-29 г., верифицират наличието на хетерогенност в тази възраст, потвърждават съществуването на определени дименсии на възникващата зрелост и открояват типологична специфика и житейски задачи, характерни за възникващите възрастни в контекста на съвременната българска култура (Ganeva, 2012; Garvanova, 2011; Garvanova, 2015b; Garvanova & Tyankov, 2015; Papazova, Moody, & Bathurst, 2015; Pencheva & Papazova, 2009; Pencheva, Papazova, & Nacheva, 2009).

Ценности в годините на възникваща зрелост 18-29 г. [TOP]

Полезен начин на мислене относно ценностите е в термините на индивидуализъм и колективизъм. Индивидуалистичните ценности се центрират върху правата и нуждите на всички хора. Пример за индивидуалистични ценности могат да бъдат свободата, независимостта, себедостатъчността, самооценката, индивидуалните постижения, личното удовлетворение и себепредставянето. Колективистичните ценности акцентират върху човешките задължения към другите. Пример за колективистични ценности биха могли да бъдат лоялността, уважението, щедростта, послушанието и саможертвата. Индивидуализмът и колективизмът са най-често използваните дименсии за описание на културните различия в ценностите. САЩ традиционно се определя като индивидуалистична култура, докато Япония, Китай и други азиатски държави – като колективистични култури.

В свое изследване бащата на теорията за възникващата зрелост – Джефри Арнет – задава на нововъзникващите възрастни в САЩ два въпроса, чиито отговори отразяват техните ценности:

Това, което Арнет наблюдава, е, че възникващите възрастни често имат индивидуалистични жизнени ценности. По-интересното и по-изненадващото обаче е, че много от тях преследват личностни цели, свързани с колективистични ценности, които акцентират върху благополучието на другите хора. За доста възникващи възрастни, особено от етнически малцинствен произход, колективизмът, а не индивидуализмът е основният морален език. Животът на възникващите възрастни рефлектира и върху двата вида ценности. Не е необходимо индивидуализмът и колективизмът да бъдат в опозиция един спрямо друг. Те могат да бъдат част от жизнения идеал, който възникващите възрастни споделят. Възникващите възрастни могат да следват индивидуалистични цели, но техният индивидуализъм често е детерминиран от колективистични ценности като грижа за успеха и благополучието на другите (Arnett, 2004).

Цел и задачи на изследването [TOP]

Отсъствието на изследвания в областта на развитийната парадигма на нововъзникващата зрелост, които се фокусират върху ценностните избори на 18-29-годишните български младежи, породи между двамата автори идеята за провеждане на емпирично проучване през 2015 г. сред студенти в същия възрастов диапазон и сравнителен анализ на данни от проучване на К. Байчинска – 1995 г. (Baytchinska, 1997) и М. Гарванова – 2005 г. (Garvanova, 2013). С други думи, целта на сравнително-кохортното изследване е да проследи измененията и стабилността в значимостта и подредбата на основни индивидуални ценности по модела на Шварц (Schwartz, 1992) в условията на социално-политически промени в България след 1989 г., като си поставя следните задачи:

Хипотези на изследването [TOP]

Изследвани лица [TOP]

Сумарният брой на изследваните студенти във възрастовия диапазон 18-29 г. е 644 души. От тях през 1995 г. участват 232 лица (M = 22,53; SD = 2,59), като мъжете са 118 (50,9%), жените са 113 (48,7%), а 1 (0,4%) не е посочил половата си принадлежност. През 2005 г. са включени 157 души (M = 21,85; SD = 2,53), от които мъже – 88 (56,1%) и жени – 69 (43,9%). Броят на студентите, анкетирани през 2015 г., е 255 (M = 22,86; SD = 3,86), от които 166 (65,1%) мъже и 89 (34,9%) жени. Всички те учат в различни български университети и специалности в бакалавърска степен на обучение в: СУ “Св. Климент Охридски”, Технически университет – София, Университет за национално и световно стопанство – УНСС, НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, Химикотехнологичен и металургичен университет – ХТМУ, МГУ “Св. Иван Рилски”, Тракийски университет – Стара Загора и Университет по библиотекознание и информационни технологии – УниБИТ.

Процедура [TOP]

И в трите напречно-срезови изследвания чрез пряко анкетно допитване е използван въпросникът за измерване на ценностите на Шварц – Schwartz Value Survey (SVS; Schwartz, 1992). Приложен е също така демографски блок с променливи “пол”, “възраст”, “местоживеене”, “семеен статус” и др. SVS включва 58 терминални и инструментални ценности, като по-късните модификации на въпросника съдържат 57 или 56 ценности. Чрез 9-степенна скàла (от 0 – не е важна до 7 – изключително важна, а също и [-1] – противоположна на моите ценности) респондентът трябва да прецени важността на всяка една ценност като ръководен принцип в своя живот. При кроскултурната апробация на SVS смислово еднозначни за всички извадки се оказват 44 ценности и именно те участват във формирането на 10 ценностни категории, 2 биполярни дименсии и 2 типа ценностни интереси (за подробности вж. Baytchinska, 1994; Garvanova, 2013; Schwartz, 1992). Емпиричните данни са обработени със статистическата програма SPSS 19 и графично визуализирани с Excel 2013.

Резултати и обсъждане [TOP]

По-важните резултати от проведения еднофакторен дисперсионен анализ с независима променлива “социално-историческо време” и зависими променливи – “тип ценности” и тест за множествени сравнения на средните стойности са обобщени в таблица 1 за ценностните категории и таблица 2 – за ценностните дименсии и интереси. Графичното им представяне може да се проследи съответно на фиг. 2 и фиг. 3.

От таблица 1 ясно се вижда, че съвременните младежи ценят в по-голяма степен както индивидуално, така и колективно насочените ценности за разлика от по-старите студентски кохорти (p < 0,05), което се вписва в концепцията за ценностните приоритети на възникващите възрастни (Arnett, 2004). Тази находка може да се счита като първи симптом за преодоляване на ценностната криза в българското посттоталитарно общество, което в началните години на демократичните промени отчита социална аномия и девалвация и на двата типа мотивационни цели (вж. Garvanova, 2013).

Наблюдава се обаче интересна тенденция – колективните ценностни категории и особено ценностите на конформността нарастват по-интензивно от индивидуалните ценности (фиг. 2). Този резултат отново кореспондира с постулираното от Арнет детерминиране на индивидуализма от колективистични ценности като преданост и лоялност към общите интереси при нововъзникващите възрастни (Arnett, 2004).

Може да се каже също така, че потребностите на дефицита, каквито са сигурността, конформността, традицията и властта, изразяващи стремеж към запазване на статуквото, материално благополучие и социално влияние, са базови. Те имат по-силна склонност да доминират над потребностите за развитие, каквито са останалите ценности (доброжелателност, универсализъм, себенасоченост, стимулация, хедонизъм и постижение), и са необходимо условие за изграждането на самоактуализиращата се личност (Maslow, 2001). Направените констатации се потвърждават и при дименсионалната и базалната структура на ценностната система (таблица 2).

Данните от таблица 2 разкриват, че в дългосрочен аспект се увеличава значимостта на ценностите и от двата противоположни мотивационни комплекса – индивидуалния и най-вече колективния (p < 0,05), което e особено изявено при консерватизма и рефлектира върху силата на колективните интереси. Резултатите от изследването могат да се интерпретират в няколко насоки. От една страна, очевидно е налице динамична преоценка на ценностни ориентации с разнопорядков характер, което води до нарастващата важност както на индивидуалните, така и на колективните цели в живота на младежите от 2015 г. в съпоставка с тези от по-ранните етапи на прехода. Изследвания на други автори установяват, че младите генерации не изпитват нито носталгия към времето на социализма, нито са психологически обременени със социално-икономическата ситуация след 1989 г. Те се отличават със засилваща се самостоятелност и поколенческа еманципация като следствие от новата информационна среда, в която живеят (Mitev, 2007; Mitev & Kovacheva, 2014).

В глобална перспектива ценностната промяна също се изразява в нарастване на индивидуализма като възможност за личностно развитие и себеизява под влиянието на общи икономически и технологични фактори, което неминуемо е свързано и със засилване на колективизма – стремеж към групова принадлежност, социална идентификация, интеграцията и сътрудничество в обществото (Friedman, 2002; Inglehart, 1992). Следователно, възникващите възрастни в България са носители на нови ценностни модели в национален, междукултурен и глобален мащаб.

От друга страна, обаче, през 2015 г. статистически значимо нараства доминантната сила на себетрансцедентирането над себеутвърждаването – F = 7,00; p < 0,001, а съотношението в средните стойности на двете променливи е в полза на колективния полюс – 5,12 срещу 4,54, при t = 9,35; p < 0,001. Още по-интересна е ситуацията с другата дименсия – консерватизъм срещу откритост към промени. Увеличената енергетичност на колективния полюс в настоящето изследване неутрализира доминантната позиция на индивидуалния полюс през 1995 и 2005 г. – F = 11,66; p < 0,001 и рефлектира като паритет в средните оценки през 2015 г. – 5,07 срещу 5,18, при t = -1,92; p = 0,056. Като следствие от това при съвременните студенти в съпоставка с техните връстници от предишните проучвания расте и доминантният потенциал на колективните над индивидуалните интереси – F = 11,34; p < 0,001. Докато през 1995 г. липсва превес, а през 2005 г. индивидуалните преобладават над колективните, през 2015 г. трендът е с обърнат знак – средната стойност на колективните интереси 5,10 e по-голяма от тази на индивидуалните интереси – 4,86, при t = 5,03; p < 0,001 (фиг. 3).

Получените находки вероятно отразяват възраждането и възприемането на нови социални ценности при новите младежки генерации, свързани с повече доверие, солидарност и справедливост в социалната активност – разрушени през тоталитаризма (Fotev, 2009). С други думи, дефицитът на общосподелени ценности и норми в преходния социум компенсаторно увеличава потребността от колективни ценности като национално благополучие, стабилност, ред, сигурност, хармония и др., което се проектира на нивото на индивидуалното съзнание и е ключова предпоставка за утвърждаването на европейските индивидуалистични и либерално-демократични идеи в обществото. Дългосрочно нарастващата важност на индивидуално- и особено на колективно насочените ценностни променливи доказва първата хипотеза на изследването.

Анализът на структурно-йерархичната организация на ценностната система дава възможност за по-дълбинен анализ относно възможните изменения в ценностните приоритети в трите студентски групи. За целта ценностните категории се подреждат нисходящо – по намаляване на средната стойност. Ранг 1 получава ценността с най-голяма средна оценка, а ранг 10 – с най-малка. Чрез t-тест на Стюдънт за зависими извадки се установяват статистически (не)значимите различия между всяка двойка променливи. Ценностен тип със статистически достоверни разлики в средноаритметичната стойност получава самостоятелен ранг, а този с незначима разлика споделя еднакъв ранг с другите ценности. По подобен начин се изграждат и дименсионалните структурни модели. На фиг. 4 са представени финално изведените рангове на ценностните категории, а на фиг. 5 са визуализирани ранговете на ценностните дименсии. Колективните ценности са отбелязани с черно кръгче, а индивидуалните – със светъл триъгълник.

От фиг. 4 се установява, че при възникващите възрастни от 2015 г. себенасочеността губи самостоятелната си позиция на свръх-ценност, характерна за 1995 и 2005 г. Тя се координира на първо ниво на ценностната система със сигурността и конформността, които регистрират възходящо нарастване, особено значимо при конформността. Доброжелателността, постижението и хедонизмът остават на второто структурно равнище на ценностната подредба както преди десет години. Може да се изтъкне, че в рамките на изследвания период се засилва амбивалентността на ценностните приоритети при младежката фракция, където присъстват както материални ценности на оцеляването, така и постматериални ценности на себеизразяването (Inglehart, 1997). Ефектите на възрастта и социално-историческото време съдействат за формирането на специфична мотивационна амалгама от конфликтни индивидуални и колективни цели.

Аналитичният прочит на ценностните предпочитания показва също така, че докато ценностите на себенасочеността, постижението и хедонизма акцентират върху независимостта в мисленето и действието, личния успех и насладата от живота, ценностите на сигурността, конформността и доброжелателността изразяват емоционалната обвързаност и социалната идентификация с вътрешните групи (in-groups) като семейство, роднини, близки приятели и познати (Triandis, 1995). Сравнително ниският ранг на универсализма и слабият приоритет, който младите хора от трите етапа на прехода отдават на ценностите, свързани със запазването на благополучието на всички хора и на природата – т.нар. външни групи – out-groups (Triandis, 1995) – показва, че са налице дългосрочни бариери при утвърждаването на демократичните граждански принципи, които се заявяват именно с ценностната категория “универсализъм” (Paunov, 2009). Нещо повече, предимството на Аз-а и близките референтни групи пред добруването на социалната и околната среда подкрепят негативни явления като корупция, непотизъм, гражданска апатия, социална агресия и т.н. – характерни за културите от колективистичен тип (Triandis, 1995). Строго погледнато, продължаващият социално-икономически преход в страната носи амбивалентен заряд – засилва битовия индивидуализъм на българина и стеснява жизнените му хоризонти до близкото социално обкръжение (Nedelcheva, 2010).

В края на ценностната йерархия като най-маловажни с незначително разместване на местата по години се нареждат стимулацията, традицията и властта. Последните две ценностни категории са симптоматични за българската популация като цяло, където циркулират секуларни, неконвенционални и аполитични нагласи – наследство от по-близкото или по-далечно минало (Garvanova, 2013; Paunov, 2009). В най-новото изследване от 2015 г. властта по категоричен начин се изтласква на последно място с ранг 10 като най-непредпочитана от студентите ценност. Семантичният анализ на този концепт разкрива, че в българския социокултурен контекст властта се възприема като образ и поведение на силните на деня и в доста по-малка степен се разбира като състояние на подчинение (Ilieva, 2013), от което следва негативното отношение на младите хора към властимащите субекти.

Особеностите на ценностните ориентации, които децата на прехода споделят, могат да се проследят и чрез дименсионалните структурни модели на ценностната система на фиг. 5.

Фиг. 5 разкрива, че както на нивото на ценностните категории, така и по отношение на полюсите на ценностните дименсии се засилва амбивалентността на ценностните приоритети в периода 1995-2015 г. вероятно под влияние на динамиката на социалната среда. В средата на 90-те години себетрансцедентирането и откритостта към промени се координират със сходна енергетичност на първо ниво в ценностната йерархия, а през 2005 г. връзките между тях се разкъсват и откритостта към промени взема превес. Различна е обаче ситуацията през 2015 г. – в резултат на прогресивното нарастване на важността на консерватизма в живота на настоящите нововъзникващи възрастни и изравнената валентност на ценностите на себетрансцедентирането и откритостта към промени трите ценностни променливи се обединяват в обща доминантна позиция, като субординират себеутвърждаването.

Изведените резултати подкрепят втората хипотеза на изследването с допълнението, че ценностните приоритети себенасоченост, себетрансцедентиране и откритост към промени остават устойчиви във времето, но към тях се присъединяват сигурността, конформността и консерватизмът, което подсилва противоречивия характер на категориалния и дименсионалния ценностен модел.