Теоретичните разработки посветени на проблемите свързани с естетическите предпочитания, дават основание да се разграничат три основни обширни позиции. Популярно е схващането да се разглежда красивото като свойство на обекта, пораждащо приятно преживяване у всеки зрител (Tatarkiewicz, 1970). Това е обективисткото становище, вдъхновено от някои психологически проучвания, с цел идентифициране на основните приносни моменти от изследванията върху красотата: баланс и пропорция (Arnheim, 1974; Gombrich, 1995), симетрия (Birkhoff, 1933; Gombrich, 1984; Humphrey, 1997), информационно съдържание и сложност (Eysenck, 1941; Garner, 1974), както и контраст и яснота на изображението (Gombrich, 1984, 1995; Solso, 1997). Следва да се отбележи, че последно придобитите познания и преживявания, детерминират в най-висока степен индивидуалните очаквания. Когато анализира двустранния процес създаване и възприемане на изкуство, Гомбрих (1984) обединява психологията, историята на изкуството и философията, за да представи художествените творби като символи описващи или пресъздаващи обекти и преживявания от реалността (Gombrich, 1984).
Афективното качество се интерпретира посредством способността на стимула, върху основата на неговия капацитет да промени нашите емоционални реакции (Russell, 2003). Когато личността се чувства комфортно в дадена обстановка, съответно определя околната среда като приятна и по този начин я възприема като афективен стимул обвързан с индивидуалните особености на възприемащия субект.
Всеки обект на естетическа оценка има някаква физическа форма, която определя стилистичния аспект на идентичността на произведенията на изкуството. Естетически, фигуралната композиция притежава специфични характеристики, като например цветове, линии, форми, звуци, жестове, и други. Някои композиции са едномодални (картините са визуални творби, а музиката е аудио изкуство), докато други композиции са мулти-модални (опера, театър, кино). Много проучвания и феноменологични демонстрации показват, че дори единичните емблематични характеристики, като цветове, линии и форми могат да предоставят някои елементарни значения, като динамика, топлина, здраве, време, унищожение, самота, и така нататък (Arnheim, 1980; Oyama et al., 2008; Palmer & Schloss, 2010). Тези имплицитни перцептивни значения могат да бъдат използвани като художествени средства за създаване на символични значения на естетическо равнище. Посредством използването на ярко червен цвят може да се подчертае изобразяването на страстта в графичното представяне. Използването на диагонални линии най-често предизвиква усещането за динамика, а използването на остри ъглови линии се свързва с агресия или опасност.
Естетическата оценка включва широк спектър от специфични емоции, включително удоволствие, гордост, изненада, гняв, отвращение, презрение, срам, вина, съжаление, възхищение и объркване (Cooper & Silvia 2009; Silvia, 2009; Silvia & Brown, 2007). Всички тези емоции са естетически, защото са свързани с оценяването на художествения продукт, който не предоставя експлицитни критерии, отличаващи естетическите от не-естетическите емоции.
Широкото разпространената теория на петте личностни фактора дава възможност по-лесно да се сравнят констатациите от различни изследвания на индивидуалните различия по посока определяне на естетическите предпочитания. Петте големи неклинични индивидуални различия могат да се класифицират на базата на пет основни личностни фактора, а именно екстраверсията, съзнателност, невротизъм, дружелюбност и откритост към опита. (Chamorro-Premuzic & Furnham, 2004; Furnham & Chamorro-Premuzic, 2004; Matthews, Deary, & Whiteman, 2003).
Личностната черта екстравертност се свързва с измерване на количеството и интензивността на междуличностното взаимодействие, равнището на активност, външното стимулиране и способността за забавление. Лицата, които получават високи резултати по тази дименсия, имат тенденцията да описват себе си като динамични, активни, енергични, доминантни и словоохотливи. Противоположно на тях лицата – интроверти, са склонни да се описват като малко доминантни, неактивни, с малко енергия, подчиняващи се и необщителни (National Register of Psychological Tests, 2018). Екстраверсията се свързва както положително, така и отрицателно със способността за естетическа преценка, в зависимост от използваната задача (Chamorro-Premuzic & Furnham, 2004; Furnham & Chamorro-Premuzic, 2004). Освен това, екстраверсията е свързана с оценяването на естетическото качество и естетическия релативизъм (McManus & Furnham, 2006).
Изследванията в сферата на естетическите предпочитания използват модифицирани визуални стимули, които се различават в конкретни естетически измерения. Най-често се използват визуални стимули за изследване на естетически решения от прости многоъгълни форми до реални обекти (Bamossy, Scammon, & Johnston, 1983; Berlyne, 1974; Birkhoff, 1933; Eysenck & Castle, 1970; Götz et al., 1979). Изследователите обикновено модифицират определени свойства на естетическите стимули, за да се проучи влиянието им върху естетическите решения.
При други изследвания се наблюдават модификации на много от измеренията на стимулите едновременно (Berlyne, 1971, 1974). В този случай, за да се проучи въздействието от комбинациите от множество измерения е задължително да се приложи, систематична промяна на различните измерения (Lazreg & Mullet, 2001). Затова, настоящото изследване описва създаването на контролирани стимули и следва принципите на конджойнт анализа, който позволява систематично разграничаване на стимулите. Използването на конджойнт анализ за определяне на относителната важност на различните естетически измерения и техните комбинации дава възможност да определи различното влияние на комбинации от цветове, фигури и симетрия върху естетическата оценка.
Метод и процедура на изследване [TOP]
Цел и хипотези [TOP]
Целта на представеното изследване е да се установят естетическите преференции на личността (в зависимост дименсията екстраверсия – интроверсия) характеристиките цвят, форма и симетрия на компютърно генерирани изображения.
Основните предположения са свързани с:
Тестови инструментариум и експериментални стимули [TOP]
Установяването на екстравертността и интровертността е реализирана чрез личностния въпросник на Х. Айзенк, адаптиран за български условия от Paspalanov and Shtetinski (1984). Стимулите за изследване на предпочитанията за цвят представляват множество изображения на компютърно генерирана фигурална композиция. Изображенията варират по отношение на 1) цвят на фона (бял, сив, черен); 2) цвят на първи композиционен елемент (червен, жълт, розов) и 3) цвят на втори композиционен елемент (син, оранжев, лилав). Стимулите за изследване на предпочитанията за форма и симетрия представляват множество изображения на геометрични фигури. Изображенията варират по отношение на 1) форма (кръг, триъгълник, шестоъгълник); 2) хоризонтална симетрия (над средата; на средата; под средата); 3) вертикална симетрия (ляво; среда; дясно) и 4) диагонална симетрия (горен ляв ъгъл - долен десен ъгъл или горен десен ъгъл - долен ляв ъгъл).
Изследвани лица и процедура [TOP]
Взелите участие изследвани лица са във възрастов диапазон от 20 до 64 години. Участниците са от различни краища на България, предимно столицата и областните градове. От всички участници с интровертна насоченост са 141 (48%), а с екставертна насоченост са 153 (52%). Събраните данни от всички участници подложени на статистическа обработка включваща използване на конджойнт анализ. Чрез нея са определени, както относителното значение на всеки атрибут, така и кои равнища за всеки атрибут са най-предпочитани. Когато особено предпочитаният продукт по някаква причина не може да бъде избрана от изследваното лице, то конджойнт анализа разкрива следващата най-предпочитана алтернатива. Всички участници попълват анкетна карта с основни демографски характеристики и личностни въпросници, като конджойнт процедурата обработва информацията за участниците по посока идентифициране на спецификата на естетически предпочитания спрямо различни групи. Например, експерт в изобразителното изкуство и студент, изучаващ изобразително изкуство, имат твърде различни естетически предпочитания, които вероятно ще бъдат провокирани от различни променливи.
Резултати [TOP]
На практика се оказва, че личността естетически оценява обектите от действителността, преди всичко от своите субективни позиции и предпочитания. Следователно субективното възприемане и личните естетически нагласи могат да се приемат като потенциален избор и насоки в поведението на личността. При анализа на получените резултати се доказват значими индивидуални различия в естетическите преференции, а дименсията екстравертност – интровертност се явява силен диференциращ фактор.
Както е показано в Таблица 1, резултатите от конджойнт анализа за определяне на естетическите преференции за цвят при лица с екстравертна насоченост показват ясно установени предпочитания. В контекста на фактора фон най-предпочитан е белият цвят, следван от сивия цвят. Най-рядко предпочитан е черният цвят на фона. Значимостта на фактора фон на изображението е най-ниска спрямо останалите фактори. По отношение на фактора първи композиционен елемент на изображението най-предпочитан е червеният цвят, следван от жълтия цвят, а най-рядко предпочитан е розовият цвят. Значимостта на този фактор е с най-високо относително тегло. В зависимост от фактора втори композиционен елемент най-предпочитан е оранжевият цвят, следван от синия цвят. Най-рядко предпочитан е лилавият цвят. Значимостта на фактора втори композиционен елемент е със средна степен на изразеност при изследваните лица с екстравертна насоченост.
Таблица 1
Факторно равнище | Оценки на полезността | Стандартна грешка | Относителна важност |
---|---|---|---|
Фон | 22,455 | ||
черен | -0,992 | 0,215 | |
сив | 1,651 | 0,215 | |
бял | 2,643 | 0,129 | |
Първи композиционен елемент | 41,710 | ||
червен | 4,307 | 0,129 | |
жълт | 1,862 | 0,215 | |
розов | -2,445 | 0,215 | |
Втори композиционен елемент | 35,835 | ||
син | 1,631 | 0,215 | |
лилав | -2,085 | 0,215 | |
оранжев | 3,716 | 0,129 | |
константа | 6,134 | 0,172 | |
Коефициент на корелация | Стойност | Равнище на значимост | |
Pearson’s R | 0,914 | 0,001 | |
Kendall’s tau | 0,901 | 0,002 | |
Kendall’s tau Holdouts | 1,000 | 0,022 |
Резултатите от конджойнт анализа за определяне на естетическите преференции за цвят при лица с интровертна насоченост (виж Таблица 2) установяват следните предпочитания. При фактора фон най-предпочитан е черният цвят, следван от белия цвят. Най-рядко предпочитан е сивият цвят на фона. Значимостта на фактора фон е най-ниска при интровертите. По отношение на фактора първи композиционен елемент най-предпочитан е жълтият цвят, следван от червения цвят, а най-рядко предпочитан е розовият цвят. Значимостта на този фактор е със средна степен на изразеност при интровертите. В зависимост от фактора втори композиционен елемент най-предпочитан е лилавият цвят, следван от синия цвят, а най-рядко предпочитан е оранжевият цвят. Значимостта на този фактор е с най-високо относително тегло.
Таблица 2
Факторно равнище | Оценки на полезността | Стандартна грешка | Относителна важност |
---|---|---|---|
Фон | 22,263 | ||
черен | 2,736 | 0,124 | |
сив | -0,912 | 0,172 | |
бял | 1,824 | 0,172 | |
Първи композиционен елемент | 31,295 | ||
червен | 0,908 | 0,172 | |
жълт | 3,018 | 0,124 | |
розов | -2,110 | 0,172 | |
Втори композиционен елемент | 46,442 | ||
син | 1,046 | 0,172 | |
лилав | 4,328 | 0,124 | |
оранжев | -3,282 | 0,172 | |
константа | 6,251 | 0,148 | |
Коефициент на корелация | Стойност | Равнище на значимост | |
Pearson’s R | 0,940 | 0,001 | |
Kendall’s tau | 0,919 | 0,001 | |
Kendall’s tau Holdouts | 1,000 | 0,022 |
Обобщените резултати от конджойнт анализа за определяне на естетическите преференции за цвят, в контекста на дименсията екстравертност – интровертност, показани в Таблица 3, установяват следните предпочитания. Според цвета на фона най-предпочитан е белият цвят, следван от черния цвят. Най-рядко предпочитан е сивият цвят на фона. Значимостта на този фактор е най-ниска. По отношение на фактора първи композиционен елемент най-предпочитан е червеният цвят, следван от жълтия цвят, като най-рядко предпочитан е розовият цвят. Значимостта на този фактор е в средна степен на изразеност. В зависимост от фактора втори композиционен елемент най-предпочитан е синият цвят, следван от оранжевия цвят, като най-рядко предпочитан е лилавият цвят, а значимостта на този фактор е с най-високо относително тегло.
Таблица 3
Факторно равнище | Оценки на полезността | Стандартна грешка | Относителна важност |
---|---|---|---|
Фон | 22,359 | ||
черен | 0,808 | 0,164 | |
сив | -1,417 | 0,164 | |
бял | 2,225 | 0,088 | |
Първи композиционен елемент | 36,502 | ||
червен | 3,842 | 0,088 | |
жълт | 1,739 | 0,164 | |
розов | -2,103 | 0,164 | |
Втори композиционен елемент | 41,139 | ||
син | 4,052 | 0,088 | |
лилав | -2,648 | 0,164 | |
оранжев | 1,404 | 0,164 | |
константа | 6,193 | 0,126 | |
Коефициент на корелация | Стойност | Равнище на значимост | |
Pearson’s R | 0,927 | 0,001 | |
Kendall’s tau | 0,910 | 0,001 | |
Kendall’s tau Holdouts | 1,000 | 0,028 |
В Таблица 4 са показани резултатите от конджойнт анализа за определяне на естетическите преференции за форма и симетрия при лица с екстравертна насоченост, като се установяват следните предпочитания. Според формата най-предпочитана е тази на шестоъгълника, следвана от тази на триъгълник. Най-рядко предпочитана е формата кръг. Значимостта на фактора форма е най-висока спрямо останалите фактори. В зависимост от вертикалната симетрия най-предпочитана е позиция дясно, следвана от позиция център. Най-рядко предпочитана е позиция ляво. Значимостта на фактора вертикална симетрия е най-ниска при изследваните лица с екстравертна насоченост. По отношение хоризонталната симетрия най-предпочитана е позицията над средата, следвана от позицията среда.
Таблица 4
Факторно равнище | Оценки на полезността | Стандартна грешка | Относителна важност |
---|---|---|---|
Форма | 32,441 | ||
триъгълник | 2,735 | 0,274 | |
кръг | -1,528 | 0,274 | |
шестоъгълник | 4,263 | 0,192 | |
Вертикална симетрия | 21,719 | ||
ляво | -1,182 | 0,274 | |
център | 1,513 | 0,274 | |
дясно | 2,695 | 0,192 | |
Хоризонтална симетрия | 23,130 | ||
над средата | 2,938 | 0,192 | |
среда | 1,747 | 0,274 | |
под средата | -1,191 | 0,274 | |
Диагонална симетрия | 22,710 | ||
ляво / дясно | 2,027 | 0,158 | |
дясно / ляво | -2,027 | 0,158 | |
константа | 7,058 | 0,166 | |
Коефициент на корелация | Стойност | Равнище на значимост | |
Pearson’s R | 0,958 | 0,001 | |
Kendall’s tau | 0,899 | 0,003 | |
Kendall’s tau Holdouts | 1,000 | 0,024 |
В Таблица 4 също така е видно, че най-рядко предпочитана е позиция под средата, а значимостта на фактора хоризонтална симетрия е в средна степен на изразеност. В зависимост от диагоналната симетрия по-предпочитана е позиция горен ляв ъгъл - долен десен ъгъл, за разлика от позиция горен десен ъгъл - долен ляв ъгъл. Значимостта на фактора диагонална симетрия също попада в средна степен на изразеност.
В Таблица 5 са представени резултатите от конджойнт анализа за определяне на естетическите преференции за форма и симетрия при лица с интровертна насоченост. Според формата най-предпочитана е тази на кръг, следвана от шестоъгълник, а най-рядко е предпочитана триъгълната форма. Значимостта на фактора форма е в средна степен на изразеност при лицата с интровертна насоченост. В зависимост от вертикалната симетрия най-предпочитана е позиция център, следвана от позиция ляво, като най-рядко предпочитана е позиция дясно. Значимостта на фактора вертикална симетрия е също в средна степен на изразеност. По отношение на хоризонталната симетрия най-предпочитана е позиция среда, следвана от позиция под средата.
Таблица 5
Факторно равнище | Оценки на полезността | Стандартна грешка | Относителна важност |
---|---|---|---|
Форма | 30,262 | ||
триъгълник | -1,856 | 0,228 | |
кръг | 3,622 | 0,188 | |
шестоъгълник | 1,766 | 0,228 | |
Вертикална симетрия | 20,224 | ||
ляво | 1,853 | 0,228 | |
център | 2,757 | 0,188 | |
дясно | -0,904 | 0,228 | |
Хоризонтална симетрия | 38,211 | ||
над средата | -2,811 | 0,228 | |
среда | 4,106 | 0,188 | |
под средата | 1,295 | 0,228 | |
Диагонална симетрия | 11,303 | ||
ляво / дясно | -1,023 | 0,141 | |
дясно / ляво | 1,023 | 0,141 | |
константа | 7,132 | 0,148 | |
Коефициент на корелация | Стойност | Равнище на значимост | |
Pearson’s R | 0,943 | 0,001 | |
Kendall’s tau | 0,908 | 0,002 | |
Kendall’s tau Holdouts | 1,000 | 0,022 |
Също така в Таблица 5 се вижда, че най-рядко предпочитана е позиция над средата, а значимостта на фактора хоризонтална симетрия е с най-високо относително тегло. В зависимост от диагоналната симетрия най-често е предпочитана позицията горен десен ъгъл - долен ляв ъгъл, за разлика от позиция горен ляв ъгъл - долен десен ъгъл. Относителната важност на фактора диагонална симетрия при интровертите е с най-ниско факторно тегло.
Обобщените резултатите, показани в Таблица 6, от конджойнт анализа за определяне на естетическите преференции за форма и симетрия в контекста на дименсията екстравертност – интроверттност са следните. Според формата най-предпочитана е тази на шестоъгълника, следвана от тази на кръга. Най-рядко предпочитана е триъгълната форма. Значимостта на фактора форма е най-висока при изследваните лица. В зависимост от вертикалната симетрия най-предпочитана е позиция център, следвана от позиция ляво. Най-рядко предпочитана е позиция дясно. Значимостта на фактора вертикална симетрия е в средна степен на изразеност. По отношение на хоризонталната симетрия най-предпочитана е позиция среда, следвана от позиция над средата, а най-рядко предпочитана е позиция под средата, където значимостта на фактора хоризонтална симетрия е в средна степен на изразеност. В зависимост от диагоналната симетрия по-предпочитана е позиция горен ляв ъгъл - долен десен ъгъл, за разлика от позиция горен десен ъгъл - долен ляв ъгъл, а значимостта на фактора диагонална симетрия е с най-ниско факторно тегло.
Таблица 6
Факторно равнище | Оценки на полезността | Стандартна грешка | Относителна важност |
---|---|---|---|
Форма | 31,352 | ||
триъгълник | -1,917 | 0,185 | |
кръг | 1,802 | 0,185 | |
шестоъгълник | 3,719 | 0,091 | |
Вертикална симетрия | 20,972 | ||
ляво | 1,236 | 0,185 | |
център | 2,503 | 0,091 | |
дясно | -1,267 | 0,185 | |
Хоризонтална симетрия | 30,670 | ||
над средата | 1,865 | 0,185 | |
среда | 3,689 | 0,091 | |
под средата | -1,824 | 0,185 | |
Диагонална симетрия | 17,006 | ||
ляво / дясно | 1,529 | 0,098 | |
дясно / ляво | -1,529 | 0,098 | |
константа | 7,095 | 0,116 | |
Коефициент на корелация | Стойност | Равнище на значимост | |
Pearson’s R | 0,951 | 0,002 | |
Kendall’s tau | 0,904 | 0,003 | |
Kendall’s tau Holdouts | 1,000 | 0,024 |
Заключение [TOP]
Резултатите от проведеното изследване без съмнение демонстрират множество индивидуални различия по отношение на личностната дименсия екстравертност – интровертност в убежденията и преференциите на естетически характеристики за различни визуални стимули и техните фигурални композиционни елементи. Значимостта на фактора фон е еднаква както при лицата с екстравертна насоченост, така и при лицата с интровертна насоченост. Факторът първи композиционен елемент е с по-високо тегло при лицата с екстравертна насоченост, в сравнение с лицата с интровертна насоченост. Значимостта на фактора втори композиционен елемент е с по-високо тегло при лицата с интровертна насоченост, в сравнение с тази при лицата с екстравертна насоченост.
По отношение на резултатите свързани с установяването на естетическите предпочитания за форма и симетрия, може да се обобщи, че значимостта на фактора форма е по-висока при лицата с екстравертна насоченост, в сравнение с тази при лицата с интровертна насоченост. Значимостта на фактора вертикална симетрия е с по-високо тегло при лицата с екстравертна насоченост, в сравнение с това при лицата с интровертна насоченост. Значимостта на третия фактор хоризонтална симетрия е по-висока при лицата с интровертна насоченост, в сравнение с тази при лицата с екстравертна насоченост. По отношение на значимостта на фактора диагонална симетрия се установява, че тя е по-висока при лицата с екстравертна насоченост, в сравнение с тази при лицата с интровертна насоченост.
Естетическите преференциите вероятно могат да се разглеждат като система от генерализирани представи, които определят субективното поведение на личността и се детерминират от множество индивидуални особености. Може да се твърди, че всяка личност има някакви предпочитания въз основа на своите преживявания, обобщени при сходни ситуации, но едновременно с това генерализираните представи изискват отговор на въпроса за причинно-следствените отношения и визуалните параметри при конкретна ситуация. Индивидуалните естетически предпочитания за цвят, форма и симетрия са сред най-интересните проблеми в съвременния високо-технологичен свят, където особеностите и възможностите на уеб дизайна се свързват с представите на индивидите за собственото им емоционално състояние, поведение и системата от взаимодействия в обществен контекст. Те засягат цялата система на естетически отношения, които почти изцяло определят и особеностите на индивидуалното поведение. Естетическата оценка се формира в социалната действителност и налага детайлно психологическо проучване, включващо съвременното разбиране и развитие на въпросите, посветени на диференциално-психологическите особености на личността.