Email this article 
Download PDF
Contents
This is an open access article distributed under the terms of the Creative Commons
Attribution License (Въпросът защо някои визуални стимули ни харесват, а други не, подтиква изследователите от различни области да търсят неговия отговор както в миналите емоционални преживявания на личността, така и в разкриване на особеностите на естетическите предпочитания в контекста на индивидуалните различия и социален опит. Трайното присъствие на естетиката във филогенезиса предполага, че връзката ѝ с човечеството е стабилна, а не просто резултат от случайни комбинации и въздействия, където разбирането на психологическите детерминанти на естетическите предпочитания разкрива редица особености както за отделния индивид, така и за цялото общество. Знаейки какви форми и цветове резонират с различните личностни черти, може да се популяризира изкуството в общността, да се вдъхновят конкретни идеи и да се обърне внимание на отделни представители в дадена социална група. Същността на индивидуалните естетически предпочитания може да се разглежда като концепция за създаване на обща среда, която да се хареса на всички хора, а не да предоставя удоволствие и комфорт на отделни представители и да причинява неприязън и негативен ефект на всички останали.
В светлината на поставените въпроси не е изненадващо, че в по-голямата част на миналия век изследователите проучват връзката между отделни личностни качества и специфични естетически предпочитания (Child 1965; Eysenck & Castle, 1970). Много учени развиват основните възгледи за естетическия избор, особено по отношение на изобразителното представяне и подчертават влиянието на смисъла като главен определящ фактор за естетическите предпочитания на личността (Juhasz & Paxson, 1978; Roubertoux, Carlier, & Chaguiboff, 1971). Произведенията на изкуството са съставени от символи, които се отнасят до субективния свят, който изграждаме в реалния живот. Затова разбирането на изкуството и неговите естетически принципи изисква индивидуално тълкуване на неговата символика (Rosenbluh, Owen, & Pohler, 1972; Tobacyk, Bailey, & Myers, 1979).
Такова тълкуване до голяма степен зависи от това, което е познато и обичайно в съществуващата културна среда и от концептуалните и семантични правила, които се използват в процеса на интерпретация на художествения продукт, който съдържа изображения – еталони на света от човешкия опит. По-новите разработки посветени на тази тема се фокусират върху личността и предпочитанията ѝ между различните стилове на живописта (Furnham & Avison, 1997) психологическия контекст и художественото намерение, за разкриване на изобразеното значение (Furnham & Bunyan, 1988; Zuckerman, Ulrich, & McLaughlin, 1993). Установява се, че естетическите предпочитания са свързани с различни личностни черти като екстраверсия (Furnham & Chamorro-Premuzic, 2004), невротизъм (Furnham & Walker, 2001b), възраст и образование (McManus & Furnham, 2006), акцентуации на характера (Rawlings, 2000), саморегулация и поведенчески контрол (Rawlings & Bastian, 2002), консерватизъм (Furnham & Walker, 2001a), интелигентност (Chamorro-Premuzic & Furnham, 2004), академични постижения (McManus, 2006), както и други индивидуални характеристики като пол (Rawlings, 2003) и конформизъм (Feist & Brady, 2004).
Метод и процедура на изследване [TOP]
Цел и хипотеза на изследването [TOP]
Настоящото изследване е насочено към определяне на факторната структура на естетическите предпочитания по отношение на многоцветни стимули и установяване на някои диференциални особености.
Предполагаме, че съществуват специфични структурни компоненти на естетическите предпочитания към многоцветни визуални стимули и вероятно ще са налице определени диференциални особености.
Инструментариум [TOP]
Някои изследователи използват реални произведения, като рисунки, фотографии и скулптури, за проучване на естетическите предпочитания. Въпреки това, Lacey et al. (2011) доказват, че художествените образи активират определени мозъчни зони, за разлика от нехудожествените, които не се повлияват от артистичното изпълнение. Тези констатации са в съответствие с теоретичните ограничения, според които визуалното изкуство включва активиране на системата за възнаграждение, на база неговата хедонистична стойност и художествен статут, което може да повлияе психичната дейност. При положение, че стимулите са истински произведения на изкуството, е много вероятно да се наблюдават съпътстващи психически ефекти, причинени от характеристиките на творбата, а това неизбежно повлиява оценките за предпочитания на цветовите стимули. За да се предотврати този феномен, в настоящото изследване са използвани 15 компютърно генерирани многоцветни квадрата, които напълно отговарят на целите на изследването, свързани с многоцветни стимули. Всеки квадрат се състои от 25 (5х5) произволно избрани цветни под-квадрата. По този начин се избягва ефекта от художественото изпълнение и неговото влияние се свежда до минимум.
Процедура и изследвани лица [TOP]
Приложен е набор от антонимни двойки прилагателни, който е конструиран специално за изучаване на същността и специфичните особености на естетическите предпочитания. Като основен метод е използван семантичния диференциал. Според Aleksandrova (2011) изследванията реализирани чрез семантичения диференциал дават съгласувани резултати и в повечето случаи се обособяват три фактора – оценка, сила и активност. Тази структура създава общо универсално семантично пространство, в което може да се ранжира и да се опише разнообразието от субективни отношения на човека към различни страни на околната действителност (Aleksandrova, 2011). Процедурата включва двойки противоположни по смисъл прилагателни, които се оценяват по седем-степенна скала. По време на опитите, многоцветните стимули се показват за известно време, след което изследваните лица дават оценка за всеки един стимул, като избират стойност от скалата за всяка двойка прилагателни. Получените данни от всички участници се подлагат на факторен анализ, чрез който се извличат основните фактори. Извлечените фактори показват относителната тежест на отделните компоненти и могат да се използват за интерпретация на благоприятните или неблагоприятни предпочитания, свързани с общата субективна оценка на естетическите параметри.
Изследваните лица са общо 218, от които мъже (N = 102) и жени (N = 116), на възраст от 19 до 65 години, разделени в три възрастови групи: от 19 до 33 (N = 82), от 34 до 53 (N = 71) и от 54 до 65 (N = 65). По отношение на образованието изследваните лица се разделят в две групи: с висше (N = 122) и със средно (N = 96). В контекста на професията изследваните лица са разделени в три групи: арт сфера (N = 69), бизнес сфера (N = 75) социална сфера (N = 74).
Резултати [TOP]
Ключовите моменти и основните предизвикателства за нас бяха неограничената и силно субективна природа на естетическите предпочитания по отношение на компютърно генерирани визуални стимули и тяхната естетическата стойност за човека. За да се направи точна естетическа оценка на визуалните стимули, те бяха подбрани и оценени въз основа на естетически принципи, които съществуват в различни области на човешкото познание.
В Таблица 1 са представени резултатите от факторния анализ проведен по метода на главните компоненти (Varimax rotation), където са обособени три фактора, обясняващи 48,09% от общата вариация (KMO = 0,761, Bartlett’s Test p < 0,001).
Първият извлечен фактор обяснява 21,71% от вариацията. Този фактор е с най-голямо тегло и може да се определи като първи структурен компонент – естетическа оценка. Вторият фактор обяснява 14,75% от вариацията и може да бъде наречен естетическа активност. Третият извлечен фактор обяснява 11,63% от вариацията и представлява третия структурен компонент на естетическите предпочитания, а именно естетически потенциал. Айтемите от всички фактори имат приемлива дискриминативна мощност, защото много добре диференцират лицата с нисък бал, от тези с висок бал по отделните скали (p < 0,005).
Таблица 1
Тегла на променливите по фактори след ротацията на факторните оси
| Двойки антонимни прилагателни | I фактор | II Фактор | III фактор |
|---|---|---|---|
| Естетическа оценка | |||
| красиво – грозно | 0,791 | 0,081 | 0,113 |
| грациозно – непохватно | 0,778 | 0,059 | 0,206 |
| хармонично – дисхармонично | 0,759 | 0,243 | 0,038 |
| прекрасно – вулгарно | 0,726 | 0,176 | 0,012 |
| приятно – неприятно | 0,713 | 0,186 | 0,041 |
| изтънчено – кичозно | 0,694 | -0,034 | 0,166 |
| уместно – неуместно | 0,678 | 0,218 | 0,087 |
| добро – лошо | 0,646 | 0,262 | -0,099 |
| стабилно – нестабилно | 0,632 | 0,165 | 0,245 |
| позитивно – негативно | 0,608 | 0,236 | 0,206 |
| ясно – неясно | 0,583 | 0,227 | -0,018 |
| чисто – мръсно | 0,554 | 0,273 | 0,192 |
| вярно – грешно | 0,522 | 0,286 | 0,098 |
| Естетическа активност | |||
| пасивно – активно | 0,128 | 0,761 | -0,057 |
| статично – динамично | 0,016 | 0,729 | 0,129 |
| демонстративно – прикрито | 0,294 | 0,642 | 0,129 |
| шумно – тихо | -0,129 | 0,613 | 0,264 |
| спокойно – нервно | 0,264 | 0,574 | 0,289 |
| радостно – тъжно | 0,085 | 0,572 | 0,262 |
| успешно – неуспешно | 0,033 | 0,563 | 0,218 |
| натруфено – семпло | 0,186 | 0,526 | -0,106 |
| ново – обичайно | 0,272 | 0,519 | 0,231 |
| светло – тъмно | 0,247 | 0,486 | 0,148 |
| Естетически потенциал | |||
| силно – слабо | 0,184 | 0,062 | 0,709 |
| въздействащо – индиферентно | 0,192 | -0,097 | 0,683 |
| меко – твърдо | 0,176 | 0,192 | 0,641 |
| грубо – нежно | 0,218 | 0,164 | 0,639 |
| крещящо – приглушено | -0,190 | 0,192 | 0,624 |
| наситено – олекотено | 0,234 | 0,258 | 0,592 |
| банално – крайно | 0,136 | 0,223 | 0,564 |
Особеностите на структурните компоненти на естетическите предпочитания по отношение на пола, показани в Таблица 2 дават основание да се заключи, че естетическата оценка е по-изразена при мъжете, за разлика от тази при жените, където мъжете показват значимо по-високи стойности по този фактор. Също така е видно, че няма значими различия между мъжете и жените по отношение на компонента естетическа активност. Средните стойностите, които се наблюдават и при двата пола са близки помежду си и не се установяват значими разлики. Естетическият потенциал се характеризира със статистически различия, където жените по-често демонстрират високи стойности по фактора, за разлика от мъжете.
Таблица 2
Резултати от t-критерия за сравнение на средните стойности на мъжете и жените по извлечените фактори
| Пол | N | M | SD | df | t | p |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Естетическа оценка | 218 | 2,753 | 0,006 | |||
| мъже | 102 | 1,82 | 3,24 | |||
| жени | 116 | 0,79 | 2,08 | |||
| Естетическа активност | 217 | 0,748 | 0,455 | |||
| мъже | 101 | 2,03 | 5,07 | |||
| жени | 116 | 2,56 | 5,35 | |||
| Естетически потенциал | 218 | 3,884 | < 0,001 | |||
| мъже | 101 | 1,28 | 4,76 | |||
| жени | 116 | 3,93 | 5,29 | |||
В Таблица 3 са представени резултатите във възрастово отношение, където при факторния компонент естетическа оценка не се установяват значими различия. При следващия структурен компонент – естетическа активност са налице възрастови различия, според които лицата на възраст от 19 до 33 години в най-висока степен проявяват благоприятно отношение по този фактор (PLSD = 0,002), за разлика от лицата на възраст от 34 до 53 години (PLSD = 0,005) и тези от 54 до 63 години (PLSD = 0,003), които в най-ниска степен демонстрират одобрение по този компонент. По отношение на естетическия потенциал не се установяват статистически значими различия между изследваните лица.
Таблица 3
Резултати от дисперсионния анализ за сравнение между възрастовите групи по извлечените фактори
| Възраст | N | M | SD | df | F | p |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Естетическа оценка | 2,215 | 0,368 | 0,693 | |||
| от 19 до 33 | 82 | 2,38 | 5,01 | |||
| от 34 до 53 | 71 | 2,74 | 4,83 | |||
| от 54 до 65 | 65 | 3,25 | 5,29 | |||
| Естетическа активност | 2,212 | 4,427 | 0,013 | |||
| от 19 до 33 | 80 | 4,53 | 5,62 | |||
| от 34 до 53 | 71 | 2,86 | 4,75 | |||
| от 54 до 65 | 64 | 1,29 | 3,88 | |||
| Естетически потенциал | 2,214 | 1,208 | 0,301 | |||
| от 19 до 33 | 82 | 3,07 | 4,86 | |||
| от 34 до 53 | 70 | 2,94 | 4,73 | |||
| от 54 до 65 | 65 | 2,72 | 3,26 | |||
По отношение на образованието се наблюдават различия между компонентите на естетическите предпочитания, показани в Таблица 4, които ни дават основание да твърдим, че естетическата оценка е значимо по-присъща за лицата с висше образование, за разлика от тези със средно, които в по-ниска степен демонстрират одобрение по този компонент. Противно на това, значимо по-благоприятни са нагласите на лицата със средно образование, в контекста на естетическата активност, за разлика от тези с висше, които в по-ниска степен са оценили този компонент. Не се наблюдават статистически значими различия в контекста на образованието по компонента естетически потенциал.
Таблица 4
Резултати от t-критерия за сравнение на средните стойности на лицата с висше и средно образование по извлечените фактори
| Образование | N | M | SD | df | t | p |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Естетическа оценка | 218 | 4,309 | < 0,001 | |||
| висше | 122 | 3,34 | 5,24 | |||
| средно | 96 | 0,76 | 3,58 | |||
| Естетическа активност | 217 | 2,626 | 0,009 | |||
| висше | 121 | 2,03 | 3,27 | |||
| средно | 96 | 3,56 | 4,91 | |||
| Естетически потенциал | 218 | 0,503 | 0,615 | |||
| висше | 122 | 1,38 | 3,26 | |||
| средно | 96 | 1,63 | 3,91 | |||
При резултатите от дисперсионния анализ за сравнение между групите с различна сфера на професионална реализация показани в Таблица 5, става ясно, че по отношение на компонента естетическа оценка тя е най-висока при лицата работещи в арт средите (PLSD = 0,001), за разлика от работещите в социалната сфера (PLSD = 0,004) и лицата заети в частния сектор (PLSD = 0,005).
Таблица 5
Резултати от дисперсионния анализ за сравнение между групи с различна сфера на професионална реализация по извлечените фактори
| Професия | N | M | SD | df | F | p |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Естетическа оценка | 2,218 | 3,916 | 0,021 | |||
| арт сфера | 69 | 4,26 | 5,24 | |||
| бизнес сфера | 75 | 1,08 | 3,58 | |||
| социална сфера | 74 | 2,72 | 4,37 | |||
| Естетическа активност | 2,213 | 1,187 | 0,307 | |||
| арт сфера | 67 | 2,83 | 3,87 | |||
| бизнес сфера | 75 | 3,61 | 4,91 | |||
| социална сфера | 74 | 3,04 | 4,42 | |||
| Естетически потенциал | 2,214 | 3,628 | 0,028 | |||
| арт сфера | 69 | 4,08 | 5,26 | |||
| бизнес сфера | 74 | 0,73 | 3,91 | |||
| социална сфера | 74 | 2,98 | 4,76 | |||
Също така от Таблица 5 се вижда, че няма значими статистически значими различия по отношение на компонента естетическа активност. Професионалното поприще обаче е предпоставка за различия, касаещи оценката на естетическия потенциал, където лицата работещи в арт средите в по-висока степен демонстрират благоприятни нагласи (PLSD = 0,003), за разлика от лицата в социалната сфера (PLSD = 0,004) и тези работещи в бизнес сектора (PLSD = 0,006).
Обсъждане [TOP]
Анализът и обсъждането на получените резултати от проведеното изследване потвърждават хипотезата, заложена в настоящето проучване. Установява се, че чрез прилагане на семантичен диференциал се разкриха структурните компоненти в естетическите предпочитания на личността към многоцветни стимули. Доказа се наличието на специфична структура и съдържание в компонентите на естетическите предпочитания, чрез три фактора, чиято интерпретация представя различни измерения по отношение на: 1) неговата естетическа оценка – наличие на когнитивни измерения; 2) естетическа активност – изграждане на динамични отношения; и 3) естетически потенциал – наличие на силова компонента.
Установиха се ясно изразени индивидуални различия по структурните компоненти в зависимост от пола, подобно на изследване включващо поредица от шест експеримента на Cunningham and Macrae (2011), според които потребителският избор за детски стоки е доминиран от конкретни цветове, приети в общественото съзнание за присъщи на даден пол и по този начин цветовите асоциациите автоматично активират стереотипни полови предпочитания в зряла възраст. Тези констатации доказват, че различните полови стереотипи насърчават подобен начин на мислене и че естетическите предпочитания за цвят са подчинени на общественото схващане за преобладаваща феминеност или маскюленност на отделните цветове.
По отношение на възрастта напълно очаквано се установиха значими различия в естетическите предпочитания, защото по-рано Dittmar (2001) доказват, че цветовите преференции се променят през различни периоди от живота на възрастните. В получените резултати се съобщава, че тези промени изглеждат като противоположни на наложената тенденция в изследванията на детските цветови предпочитания. При възрастните подобни изменения вероятно могат да бъдат приписани на някои дегенеративните промени във функционирането на зрението свързани с остаряването.
В зависимост от образователната степен бяха констатирани значими различия, подобно на други изследвания. Установено е, че цветовите предпочитания са свързани в значителна степен с нивото на образованието и се изтъква предположението, че образователната степен обвързва индивидуалния избор, включително естетическите предпочитания (Bakker, Voordt, Vink, Boon, & Bazley, 2015). Цветовите асоциации се формират в процеса на учене и по този начин се изграждат асоциации, които в последствие трудно се поддават на изменение. По-здраво и силно изградените асоциации са устойчиви в продължение на дълъг период от време, а слабите асоциации никога не стават силни поради ограничения опит с определени цветове. Следователно цветовите асоциации и последващите естетически предпочитания могат да се развият с течение на времето въз основа на натрупания опит.
По отношение на професионалната сфера също се разкриха значими различия. Резултатите кореспондират с изследването на Bakker et al. (2015), където се доказва, че цветовите предпочитания на изследвани лица от различни професии показват значителни разлики в зависимост от сферата на дейност. Вероятно професионалната ориентация провокира личността да насочи вниманието си към различни цветове в зависимост от техните характеристики. Проучванията на посочените автори доказват относително малкия брой на изследваните лица, които нямат точно определени естетически предпочитания.
Заключение [TOP]
Докато естетиката може да бъде интерпретирана като наука, която разглежда въпроса за това, кое е красиво, то много по-трудно може да се формулира същността и структурата на естетическите предпочитания на личността. За да се разбере по какъв начин може да се постигне високо ниво на естетическо качество във всекидневието, има нужда от формално или математическо обяснение на естетическите предпочитания в заобикалящия ни свят. Практическата стойност на нашето изследване се състои не само в установяване на диференциалните особености на естетическите предпочитания и тяхната субективна природа, което в действителност означава, че един и същ обект може да бъде високо оценен от някои, но не и от други. Вкусът и предпочитанията на отделната личност, в зависимост от възрастта, пола, образованието и професионалната дейност на практика определят рейтинга на естетическите стимули. В реалната действителност това се изразява в естетическите оценки на зрителя, които са свързани с изказвания включващи изразите: „изглежда добре”, „привлича внимание”, „сложна композиция”, „интересна комбинация на цветовете” и т.н.
Формирането на естетически критерии у личността може да бъде нестабилно и със сигурност включва повече от това, което е генетично кодирано по време на милионите години еволюция. Всеки човек е носител на определено естетическо познание, което му помага да разбере вътрешните значения, културните последици, емоционалния резонанс, социалната стойност, личното отношение и нагласи, тъй като всички тези фактори са динамични и естетическите предпочитания на човека могат да се променят с течение на времето и да преминават отвъд контекста. Именно затова установяването на факторната структура на естетическите предпочитания има важно значение не само за естетиката и психологията, но и за всички свързани с тях области на практическо приложение: маркетинг, търговия, реклама и т.н.
Индивидуалните предпочитания и личният естетически вкус, като важни психологически променливи, са едни от най-вълнуващите предизвикателства за изследване както на диференциалните особености, така и на естетическите предпочитания на личността.
