Учебникът по „Когнитивна психология” е написан от Наташа Ангелова.

Учебникът е насочен към специалисти, експерти и студенти, изучаващи дисциплината „Когнитивна психология“, но също така е достъпен и за читатели, които биха искали да се запознаят с тази специфична област на психологията или да задълбочат познанията си в нея.

В учебника са застъпени както класическите концепции, така и съвременни изследвания, допълващи познанието по когнитивна психология, което придава актуалност и значимост на учебника.

Учебникът притежава класическа структура. Езикът използван в текста е достъпен, а изказът ясен. Темите са разработени прецизно, което улеснява читателя. Понятията са ясно и достъпно дефинирани, което е още едно достойнство на научния труд. Учебникът е с общ обем от 302 страници.

Предговорът въвежда читателя към основните начала на когнитивната психология, като го насочва към новостите в областта. В девет самостоятелни глави са изяснени основните когнитивни процеси. Обяснена е структурата на психиката и мястото на когнитивните процеси в психичното функциониране на човека. Първите процеси чието съдържание разглежда авторката са Внимание и Памет. Тези два процеса оказват влияние върху динамиката на развитие, структуриране и организиране на съдържанието на останалите когнитивни процеси, както и на цялата психична и поведенческа активност, поради което са означени като опосредстващи.

Образите, които изграждаме на базата на отразените въздействия на дразнителите, най-общо в учебника са разделени на първични и вторични. Първичните образи са разглеждани като резултат от непосредственото влияние на дразнителя върху сетивната система. Първичните образи по сложност също са разделени на сетивни, или още наричани усещания и перцептивни, или възприятни. Наташа Ангелова подчертава, че усещанията са образи, характеризиращи отделни страни на определен стимул и дори да бъдат разглеждани в съвкупност, ако не се отчита влиянието на перцептивната система за организиране и интерпретиране на всички събрани усещания, те си остават единствено регистрирано дразнене, което не носи друга информация освен, че върху сетивната система има физиологично въздействие, реализиращо се в допустимите за определен вид стимулация граници. Теориите, които са най-популярни в когнитивната психология, относно възприятието като процес на добиване и обработване на информация са разделени на две категории и са разгледани според посоката на протичане на информационния поток: основната различителна черта между теориите „отдолу-нагоре” и „отгоре-надолу” е участието на висшите когнитивни функции в процеса на възприятие, подпомагащи разграничаването на стимулите и интерпретацията им. Докато в теориите „отдолу-нагоре” се предпочита обяснението за директно възприятие, без участието на знанието или предишния опит, то според авторите на теориите „отгоре-надолу” възприятието е възможно, само когато имаме предварителен опит и изградени концепции.

Останалите процеси, конструиращи образи, които Наташа Ангелова е разгледала, са представа, въображение и мислене. Те често са наричани в когнитивната литература вторични поради причината, че се създават в резултат на вече налична информация, една част от която е придобита чрез работата на различните сензорни системи и основно възприятието.

Основно са представени три модела (факторен, когнитивен и йерархичен) за структурата и нивата на познавателна активност или т.нар. интелект. Разгледани са теориите на Чарлс Спиърман, който чрез използвания факторен анализ доказва, че интелектът е структуриран от един общ фактор и един специфичен, където са свързани различни аспекти и способности на индивида за боравене с информация; Ханс Айзенк, Луис Търнстоун и Джой Гилфорд са споменати като автори, дообогатили също чрез факторен анализ рамката за разбирането на структурата на интелекта.

Наташа Ангелова изяснява структурата на обучението от три основни перспективи: бихейвиористична, когнитивистична и конструктивистична. Когнитивните теории относно процеса учене са организирани около набор от принципи, които обясняват как индивидите придобиват, съхраняват и използват знанията си. Чрез изучаването и опознаването на различните теории за учене авторката подчертава, че учените могат по-добре да разберат как то се осъществява. Теориите могат да се използват като насоки, които да подпомогнат избора на инструменти за създаване на ефективни обучителни модели, насърчаващи придобиването и използването на определен набор знания.

В краят на учебника са представени десет от по-важните експерименти положили основата на науката психология и дали тласък в развитието на когнитивната психология и нейни сродни дисциплини. Учебникът се отличава с добра нагледност и подредба на материала. Представени са редица схеми, таблици и снимки.

Всяка от темите започва с кратко резюме, което обобщава основните аспекти, разглеждани в изложението. Изведени са литературните източници в края на всяка тема, където се намират и още две рубрики: „Въпроси за самоподготовка” и „Примерни упражнения за изследване”, чрез които по-любопитните читатели, могат да проверят познанията си и да изследват себе си по някои от когнитивните процеси.

Наташа Ангелова има многобройни публикации в сферата на психологията и настоящият учебник е продължение и свидетелство за трайните ѝ интереси в тази област.