Наскоро излезе от печат книгата на д-р Николай Р. Рачев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, озаглавена „Рационалност в културен контекст“. Това е един факт, който трябва да бъде приветстван по няколко причини. Първо, налице е един мащабен труд, обобщаващ постиженията на световната когнитивна психология от обособяването ѝ до наши дни. На български език през последните няколко десетилетия са публикувани няколко сериозни книги в тази област, но никоя от тях няма претенцията да обхваща знанието в нея в цялост. Без да формулира такава претенция и без да го заявява открито, Николай Рачев постига именно това – един пълноценен и едновременно задълбочен поглед върху съвременното състояние на този клон на науката. Основна причина е избраният от него подход, да напише научна книга на основата на първичните литературни източници – статии в авторитетните световни научни списания по психология. В България това се прави рядко. Достойнство на книгата е и познаването и цитирането на най-стойностните публикации на българските учени в областта (които не са голям брой – и учените, и стойностните публикации). Това е важно, защото способства за формиране на култура на приемственост между поколенията изследователи. Очевидно Николай Рачев притежава адекватна общонаучна подготовка, която се допълва от задълбочени познания в тясната му специалност, поради което той стига обективно по-далече от своите предшественици в българската психология.

Книгата може да се разглежда като учебник със сериозни монографични елементи в областта на когнитивната психология. Същевременно тя представлява и монография, написана на достъпен за студентите език и приложима в учебния процес. Тя вероятно ще се използва с успех в четенето на поне няколко курса от учебния план на специалност Психология във всички български университети.

Изследванията в съвременната когнитивна психология са немислими без използването на математически апарат поне в минимален обем. За разлика от редица други български автори в областта, Николай Рачев явно е усвоил този минимум. Той го използва пестеливо, но винаги коректно и никога не имитира познание чрез злоупотреба с чуждици. Този подход неминуемо ще има възпитателен ефект върху бъдещите поколения студенти и докторанти, читатели на книгата. Те ще видят в нея един образец на добросъвестен научен текст, написан с компетентност, дълбочина и чувство за мярка.

В книгата са включени и някои резултати, плод на изследователската дейност на самия автор. Тук той се е предпазил от изкушението да се самоизтъква, а е представил постигнатото като част от общия поток на научната мисъл. Най-голям интерес представляват изследванията на д-р Рачев, които са посветени едновременно на двупроцесната трактовка на мисловните процеси и допускането за наличие на междукултурни различия. Интересно теоретично обединение на тези две основни линии е направено в заключителната глава, където основният принос е опитът двупроцесната теория, отчитаща културни променливи, да се приложи за обяснението и предвиждането на свързани с рационалността въпроси.

Разбира се, както неговите конкретни резултати, така и вижданията му върху цялостната картина на научната област могат да се харесат или да не допаднат на част от читателите. В толкова бурно развиващ се клон на науката, какъвто е когнитивната психология, това би било естествено.

Несъмнено е, че д-р Рачев е написал една сериозна и задълбочена книга, която ще бъде полезна на поколения студенти и други изследователи. Неговият труд по убедителен начин запълва една празнота в българската научна литература.

„Рационалност в културен контекст“ има обем 368 страници и е структурирана в 10 глави с предговор, приложения и азбучен показалец. Използваната литература надхвърля 300 източника, от които двадесетина на български и руски език, а останалите на английски език.

Приятно и ползотворно четене!