Изследователите, занимаващи се с психология на изкуството, от дълго време се опитват да установят и разберат характеристиките и особеностите на естетическите предпочитания на личността. Особено важно е да се отговори на въпроса не само какво представляват, но и как се прогнозират личностните естетически преференции. Съвременните теории в психология на изкуството разглеждат в детайли някои аспекти на проблема (Berezhnoy, Postma, & van den Herik, 2007; Chijiiwa, 2001, pp. 216-218; Reber, 2002; Yordanova, 2016, pp. 146-149), но почти всички, дори и най-популярните и атрактивните от тях, не успяват да дадат ясен отговор за личностните особености като индикатор на естетическия избор. Именно затова в този научен труд се поставя проблемът за новите подходи при изучаването на индивидуалните естетически преференции, които да отчитат теорията и практиката в контекста на личностните особености и естетическите възприятия.

В монографията „Естетически предпочитания на личността”, д-р Биляна Йорданова успешно защитава идеята, че съвременната психология трябва да използва познанието за естетическите преференции спрямо визуални стимули, защото личността отговаря на създадените продукти чрез отражение на развитието, способностите, интересите, тревогите и конфликтите, и предоставя информация за интензитета на емоционалните реакции, социалните умения, себепознанието, управлението на поведението, ориентацията и адаптацията към средата, тревожността, решаването на проблеми и равнището на самооценка (Yordanova, 2019).

Монографията е представена в следните основни части: теоретична обосновка и седем емпирични изследвания. Използваната литература обхваща множество източници, предимно от областта на психологията на личността и психология на изкуството.

Целта, задачите и хипотезите на изследването са конкретни и прецизирани, като основните хипотези се отнасят до предположенията, че личността, в контекста на пола, възрастта, образованието, професията, екстравертност - интровертност, емоционална стабилност - емоционална лабилност, оптимизъм - песимизъм, проявява определени естетически нагласи за цвят и до допускането, че личността, в контекста на пола, възрастта, образованието, професията, екстравертност – интровертност, оптимизъм – песимизъм, емоционална стабилност – емоционална лабилност проявява специфичен естетически избор за форма и симетрия. Изследваните участници са разделени в групи, което дава възможност да се проследи диференциацията във влиянието на стимулите, както и различията в индивидуален план.

Представен е комплексен инструментариум за изследване на личните предпочитания към цвят, форма и симетрия, като различните видове стимули са компютърно генерирани, а въпросниците за личностните характеристики са с доказани психометрични качества. Представеното изследване дава възможност да се проследи влиянието на контролирани стимули, като е използван конджойнт анализ за систематично диференциране на стимулите. Прилагането на конджойнт анализ за определяне на степента на важност на специфичните естетически измерения и техните разнообразни комбинации предоставя възможност на изследователите да конкретизират различното влияние на комбинациите от цветове или форми спрямо естетическите предпочитания.

От изследователска гледна точка внимание заслужават аргументацията и дизайна на изследването, обхватността на използвания инструментариум и неговата съгласуваност с поставените задачи и хипотези. Съвкупността от изследвани променливи и от установени статистически значими закономерности разкрива особеностите на естетическите предпочитания на личността. Може би най-същественият факт, който заслужава внимание в настоящата монография, е проучването на предпочитанията към различните видове стимули съобразно пола, възрастта, образованието, професията, дименсията „екстравертност - интровертност”, дименсията „емоционална стабилност - емоционална лабилност”, и дименсията „оптимизъм - песимизъм”.

Важен научен принос в тази монография е стремежът на Биляна Йорданова да обхване различните тенденции в проучването, като за целта извежда личностните характеристики, които трябва да бъдат отчетени при естетическия избор и същевременно анализира различните стимули. Направеният теоретичен обзор служи като подходяща отправна точка за проведеното изследване, тъй като в него авторката е успяла да обхване различните аспекти както на личностните особености и индивидуални различия, така и на демографските фактори, които могат да имат позитивно или негативно влияние върху естетическите предпочитания.

Това ми дава основание аргументирано да твърдя, че са постигнати синхрон и последователност при постановката на проблема, дизайна на изследването, анализа и интерпретацията на резултатите и направените изводи и препоръки. В подкрепа на това бих искал да изтъкна, че в контекста на настоящето проучване определянето на естетическите преференции като един от нерешените научни проблеми задължава да се насочи вниманието на изследователите върху него. Това е критичен въпрос, тъй като индивидуалните особености на личността играят централна роля в този процес, което означава че естетическите предпочитания не трябва да се свеждат само до приятно визуално оформление или естетически качества, а да се постави акцент преди всичко върху личностните особености.

В заключение на всичко казано до тук, смятам, че монографията „Естетически предпочитания на личността”, с автор Биляна Йорданова притежава висока научна стойност и неоспорима оригиналност. Особено ценни са научните приноси и изводи, които могат да бъдат отнесени както в областта на съвременната психология на личността, така и в областта на модерната психология на изкуството.