Въведение [TOP]
Поставена беше цел да бъде изследван конформизма при работещи, тъй като съществуващите изследвания на конформизма и конформното поведение рядко разглеждат този феномен при социалната група на работещите. Едни от най-популярните изследвания на конформизма са проведени сред студенти (Ash, 2000) и ученици (Santor, Messervey, & Kusumakar, 2000).
По отношение на работещите, чрез наблюдение е изследвано конформното поведение в ситуация на закъсняване за работа, където има наказания за неконформиране и възможните резултати са незакъсняване, пристигане навреме за работа, закъсняване с половин час, закъсняване с повече от половин час до 1 час и закъсняване над 1 час за работа. Поне 78% от работещите се конформират с правилото да не закъсняват за работа по данни от изследване в 3 предприятия (Allport, 1934; Samuel, 1998, p. 527).
Резултатите от някои изследвания показват специфични различия относно конформирането при някои категории работещи. Хората, които са по-работоспособни сутрин, отколкото вечер, са в по-голяма степен колективисти и конформисти, спазващи социалните закони и норми (Fabbri, Antonietti, Giorgetti, Tonetti, & Natale, 2007). Според някои автори принадлежността към специфична професионална група като например педагози, юристи и др. е свързана с по-висок стремеж за социално одобрение (Bardov, 2008, p. 204), а стремежът за социално одобрение може да доведе до по-висока конформност с околните. Хората, които са доста загрижени какво поведение е подходящо, се конформират повече (Johnson, 1989, p. 572). Социалната желателност като потребност от социално одобрение и приемане е свързана с конформиране с правилата и нормите на обществото (Hicks, 1964, p. 24). Ако смяташ, че другите не одобряват, приемат за неетично дадено поведение, е малко вероятно да го извършиш (Wilson, 2008). Стремежът към перфекционизъм в дейностите и в работата се свързва със страх да не загубиш одобрението и приемането от другите (Stoeber & Childs, 2010).
Изследвания на други автори разкриват, че няма значими различия по стремеж за социално одобрение сред представители на четири групи професии - подпомагащи, педагогически, административно-икономически професии, както и неквалифициран персонал (Stanoeva & Stoyanova, 2012).
Други изследвания на поведение, свързано с работата, разкриват, че доброволците имат по-висока мотивация за одобрение (McDavid, 1965). Благотворително поведение по-често проявяват хората с висока мотивация за одобрение (Satow, 1975). Следователно тези категории работещи би трябвало да са по-склонни към конформизъм с правилата и нормите в обществото.
Беше издигнато предположение, че конформизмът сред работещите е изразен в средна степен – нито много силен, нито съвсем слаб, тъй като от една страна съществуват данни, че безработните е по-вероятно да се конформират (Pereira, 2011), вероятно поради по-голяма несигурност в себе си (Kratuol, 1998, p. 526), неувереност, нерешителност, чувство за непълноценност (Vancheva, 2003, p. 31). От друга страна някои автори изразяват възгледа, че високата потребност от социално одобрение е свързана с по-ниско равнище на безработицата (Twenge & Im, 2007), а според съществуващи теоретични концепции стремежът за социалното одобрение е свързан с по-силно конформиране (Hicks, 1964, p. 24). Освен това работещите са усвоили нормите в процеса на социализация и са постигнали идентичност като е надраснат стремежа на тийнейджърите за идентификация с връстниците. Поведението на юношите се детерминира главно под влияние на приятелското обкръжение (Mancheva & Vancheva, 2005, pp. 201, 204). С напредването на възрастта хората се конформират повече с правила и социални очаквания (Stoner & Panek, 1985), конформирането е механизъм на социализацията (Samuel, 1998, p. 528). Следователно конформирането при работещите би трябвало да е по-силно изразено с приетите норми и правила в обществото, отколкото с приятелската група и групата връстници.
Във възрастта от 15 до 17 години се избира бъдещата професия, усвояват се ценности и норми на поведение, а след това се устройват на работа (обикновено до 23-24 години). Във възрастта от 25 до 30 години младите хора често имат определен опит от работата и семейство, развиват се в професията (Bezlatnyj, 2011, pp. 201-217). До 35 години са характерни усвояване на професионални роли (Ananiev, 2001, p. 114). Към 28-33 година настъпва кризата на 30 – тте години поради нереализиран жизнен замисъл и човек често сменя професията си, начина си на живот, повишава образоваността си, търси смисъл на съществуването (Volkov, 2006, pp. 215-216). За преодоляване на тази криза може да потърси подкрепа (емоционална, социална, инструментална, финансова и информационна) - на работното място от ръководител и колеги; от родители, приятели и интимен приятел (Rasheva, 2006, pp. 78, 86).
Методики на изследването [TOP]
Изследвани лица [TOP]
Изследвани са 46 са работещи с различни професии. Те практикуват следните професии: застрахователи (4 души), военен офицер (1 лице), продавач (7 души), преподаватели във ВУЗ (4 души), икономист, счетоводител (2 души), инженери (2 души), кинезитерапевт (1 лице), куриери (2 души), лесничей (1 лице), локомотивен машинист (1 лице), маркетинг и реклама (2 души), мениджъри (5 души), педагози, учители (9 души), сервитьор (1 лице), служител (1 лице), сотаджия (1 лице), фризьор (1 лице), физиотерапевт (1 лице).
Мъжете са 22, а жените – 24. Средната възраст на изследваните е 29 години, а стандартното отклонение е 6 години.
Бяха модифицирани 2 скали, измерващи конформност, на Сантор, Месерви и Кусумакар (Santor et al., 2000) – скала за измерване на възприет натиск от връстниците и скала за изследване на конформизъм в антисоциални ситуации.
Натискът от връстниците е субективно преживяване на чувство за притискане, предизвикване от другите ти да извършиш нещо. Скалата за измерване на възприет натиск от връстниците на Santor et al. (2000) се отнася до деликвентни поведения като употреба на наркотици, пропускане на уроци/лекции/курсове, кражба, нарушаване на правила; както и айтеми, отразяващи подтикване към някакво поведение, свързано с това да бъдеш приет от групата връстници – например, употреба на алкохол, поемане на риск, сексуални взаимоотношения. На айтемите се отговаря по 4-степенна скала от напълно съгласен до напълно несъгласен.
Подобно на Berndt (1979), който изследва конформирането за антисоциални дейности като предлага описания на такива ситуации, Santor et al. (2000) разработват свои описания на ситуации, които се отнасят до антисоциални дейности - например кражба, пропускане на учебни часове, шофиране след като си пил алкохол. Вместо шестстепенната скала на отговор, която предлага Berndt (1979), Santor et al. (2000) опростяват начина на отговаряне – чрез дихотомни айтеми.
При оригиналните методики Cronbach’s alpha е в диапазона от 0,69 до 0,91 (Santor et al., 2000). При българската адаптация на тези методики сред 441 изследвани лица от скалата за измерване на възприет натиск от връстниците са извлечени 3 фактора - „Конформизъм, свързан с употреба на алкохол и наркотици, и за сексуални взаимоотношения, поради възприет натиск от връстниците” (включва 4 айтема и α = 0,785); „Конформизъм, свързан с поемане на риск, поради възприет натиск от връстниците” (ключва 4 айтема и α = 0,778); „Себепреценка за лесно повлияване от натиск от приятели” (включва 3 айтема и α = 0,805). За методиката, измерваща конформиране за антисоциални дейности, α = 0,725 и тази методика включва 3 айтема (Ivantchev, 2013).
За обработка и анализ на резултатите е използван статистическият софтуер SPSS, чрез който са приложени описателна статистика, корелационен анализ чрез коефициент на корелация на Пирсън и t-критерий - при независими извадки, и при чифтни-Paired- извадки, като последният е използван при скали, които включват еднакъв брой айтеми, което позволява сравнение между различните показатели на едни и същи лица.
Резултати [TOP]
8 изследвани работещи (5 мъже и 3 жени) преценяват себе си като лесно повлияващи се от натиск от приятели. 30 изследвани работещи (65,2%), от които 11 мъже и 19 жени, считат, че в средна степен се повлияват от натиск от приятели – както повечето хора. 8 работещи (17,4%), от които 6 мъже и 2 жени, считат, че трудно се повлияват от натиск от приятели. Налице е слабо изразена тенденция (t|44| = 0,337; p = 0,738) работещите мъже (M = 5,9; SD = 2) да преценяват себе си като по-трудно повлияващи се от възприетия натиск от връстници, в сравнение с работещите жени (M = 6,1; SD = 1,4), които преценяват себе си като по-лесно повлияващи се от натиск от приятели (Таблица 1).
Таблица 1
Конформна нагласа | Ниска степен на конформиране | Средна степен на конформиране | Висока степен на конформиране |
---|---|---|---|
за употреба на алкохол и наркотици, и за сексуални взаимоотношения | N = 14; 30,4% | N = 28; 60,9% | N = 4; 8,7% |
за поемане на риск | N = 8; 17,4% | N = 33; 71,7% | N = 5; 10,9% |
за антисоциални дейности | N = 25; 54,3% | N = 18; 39,1% | N = 3; 6,5% |
Някои данни от изследвания разкриват, че жените се конформират повече от мъжете (Endler, Minden, & North, 1973; Jenness, 1932; Klincharski, 2007, p. 126). Конформирането при двата пола зависи от типа на обсъждания проблем, разглежданата област от социалните взаимоотношения (Levin & Pavelčak, 2006, pp. 35-37).
3 мъже и 11 жени в ниска степен биха се конформирали за употреба на алкохол и наркотици, и за сексуални взаимоотношения. 4 мъже и нито една изследвана жена във висока степен проявяват конформна нагласа за употреба на алкохол и наркотици, и за сексуални взаимоотношения.
Проучванията показват, че натискът от връстниците за сексуални взаимоотношения нараства за мъжете (Ali & Dwyer, 2011). Мъжете по-често употребяват алкохолi (Leesch, Walter, Vetschka, Hesselbrock, & Hesselbrock, 2011, pp. 75-77) и наркотици (Rusev, 2007, p. 6), в сравнение с жените. Влиянието на връстниците е по-силно за злоупотреба с наркотични вещества, отколкото за рисково сексуално поведение (Berten, 2008).
Работещите рядко биха се конформирали с приятели за кражба от магазин – само 4,3% или 2 души са съгласни да я извършат под натиска на връстниците. Работещите рядко биха се конформирали с приятели за шофиране пил - 13% или 6 души от изследваните се поддават на натиска на връстниците в такава ситуация. 37% от изследваните работещи или 17 души биха пропуснали заниманията в започнато от тях обучение/курс, за да излязат с приятелите си за забавления.
По отношение на конформирането за поемане на риск, 32,6% от работещите твърдят, че понякога са правили опасни неща, защото другите са ги предизвикали; по 17,4% от работещите заявяват, че понякога нарушават правила, защото другите са ги подтикнали и че често се чувстват притиснати да правят неща, които обикновено не биха правили; 13,1% са пропускали занимания, свързани с учене, когато другите ги убеждавали да го правят.
Във връзка с конформирането за употреба на алкохол, наркотици и за сексуални отношения, 28,3% от работещите заявяват, че ако приятелите им пият, за тях е трудно да са въздържатели; 8,7% се чувстват принудени да пият на партита; 8,6% изпитват принуденост да имат сексуални взаимоотношения, защото много от хората на тяхната възраст вече поддържат такива; 6,5% (3 души) понякога са се чувствали принудени да вземат наркотици, защото другите са ги накарали.
Работещите по-слабо се конформират за употреба на алкохол и наркотици (M = 5,96; SD = 2,26), отколкото за поемане на риск (M = 7,7; SD = 2,61), поради възприет натиск от връстниците (t|45| = 5,475; p = 0,0001). Най-слабо се конформират за антисоциални дейности.
Работещите, които са склонни да се конформират за употреба на алкохол и наркотици, също така са склонни да се конформират и за поемане на риск, поради възприет натиск от връстниците (r = 0,616), конформират се повече за антисоциални дейности (r = 0,415) и преценяват себе си като лесно повлияващи се от натиск от приятели (r = 0,359).
Няма значими корелации между конформирането за поемане на риск, поради възприет натиск от връстниците и себепреценката за лесно повлияващи се от натиск от приятели (r = 0,269). Няма значими корелации между конформирането за антисоциални дейности и себепреценката за лесно повлияване от натиск от приятели (r = 0,017), нито между конформирането за антисоциални дейности и конформирането за поемане на риск, поради възприет натиск от връстниците (r = 0,279).
Заключение [TOP]
Потвърди се частично хипотезата на изследването, че конформизмът сред работещите е изразен в средна степен. Над половината изследвани работещи се конформират в средна степен за поемане на риск, както и за употреба на алкохол и наркотици, и за сексуални взаимоотношения, поради възприет натиск от връстниците. Обаче малко повече от половината изследвани работещи се конформират слабо за антисоциални дейности. Възможни причини за ниския конформизъм за антисоциални дейности при работещите са, че те се отличават с по-голяма независимост (включително материална) и самостоятелност, притежават по-голям социален опит да правят самостоятелни и независими преценки, както и съзнателно да регулират поведението си, и да прилагат социално приемливи модели на поведение.
Работещите са най-склонни да се конформират за поемане на риск (10,9%), след това – за употреба на алкохол и наркотици, и за сексуални взаимоотношения (8,7%), и в най-слаба степен – за антисоциални дейности (6,5%) като кражба (4,3%), но трябва да се има предвид, че процентът конформиращи се работещи е най-висок по отношение на конформирането за шофиране в нетрезво състояние (13%). По отношение на конформирането за шофиране има данни, че са налице междукултурни особености при конформирането в такава ситуация - например, че арабите силно се конформират за непредпазливо шофиране (Moran, Baron-Epel, & Assi, 2010).
Все пак положителна тенденция е, че е относително малък процентът работещи, склонни силно да се конформират в ситуации, свързани с нарушения на закона. Изследването на конформната нагласа в такива ситуации е свързано с установяване на склонността на гражданите в трудоспособна и зряла възраст да спазват правилата и нормите в обществото, да съдействат за поддържане на реда и хармоничното съжителство на индивидите и групите.
Беше изследван конформизмът, свързан с антисоциални ситуации, употреба на алкохол и поемане на риск, тъй като е установена тенденция при юношите негативното пряко и косвено влияние от връстниците да има по-силно отражение върху поведението в сравнение с позитивното влияние на връстниците (Padilla-Walker & Bean, 2009).
Разбира се, настоящето изследване има и своите ограничения – по-голям брой изследвани лица и специално по-голям брой от всяка професионална група биха допринесли в по-голяма степен за изясняване на природата на конформизма.
Освен това трябва да се има предвид, че е възможно разминаване между конформната нагласа и проявеното конформно поведение, като данните от някои изследвания показват, че конформното поведение е по-често проявявано, отколкото конформната нагласа (Ivantchev & Markova, 2012), като е изследвана сред младежите конформната нагласа с институции и ръководители, и конформното поведение относно медии.
Конформизмът като явление се оказва ежедневно съпътстващ човешкото поведение и изучаването на неговите механизми, прояви и детерминанти би способствало за разкриване на възможности за повлияване на негативните му последствия за индивидите и обществото. Предмет на бъдещи изследвания би могъл да стане конформизмът за позитивно оценявани дейности.