Ирационални функции [TOP]

Усещането (sensing) като функция се отнася до възприемането ни, получаването на информация, чрез сетивата – тя е „психологическа функция, която превръща даден физически дразнител във възприятие” (Jung, 1993b, p. 131). Поради това, че чрез сетивата си осъзнаваме само възприетото в момента, хората, които са с подчертано предпочитание към тази функция, са ориентирани към настоящето, моментно преживяване, те са добри зрители и слушатели, ценят реализма и точността на наблюдението, те са хора с добра памет за детайлите и заложен практицизъм.

Индивидите с предпочитание към усещане се фокусират само върху съществуващите факти и реалности, като пропускат всичко онова, което не може да бъде преработено тук и сега. Юнг разглежда усещането като съзнавано възприятие и аргументира принадлежността му към ирационалните функции като казва, че то е „едно елементарно явление, то е нещо абсолютно дадено, нещо, което... не е подчинено на законите на разума” (Jung, 1993b, p. 133).

Интуицията (intuition) е функция, противоположна на усещането. Тя включва възприемането на възможности, на значения, на взаимовръзки. Юнг я характеризира като „несъзнавано възприятие” и допълва, че посредством интуицията „всяко съдържание се представя като завършено цяло, без да можем да обясним или да открием по какъв начин става това” (Jung, 1993b, p. 101). Това означава, че интуицията се отличава с определено очакване и изпреварващо виждане на неща и връзки, което от своя страна доизгражда перцептивния ни образ, показвайки ни бъдещи възможности. Интуицията според Юнг е „вид инстинктивно разбиране независимо от природата на съдържанията”, т.е. също както и усещането има характер на даденост, а това от своя страна й придава статут на надеждност, неоспоримост и категоричност. Според Юнг, тя е ирационална функция защото „критикува и подрежда представите съобразно норми, които са несъзнавани... и следователно не могат да се възприемат като разумни” (Jung, 1993b, p. 109). Нейното проявяване може да стане като “инсайт”, като едно внезапно свързване на неща, необвързани на пръв поглед, свързване, което обаче ги превръща в откритие, в даденост. Интуицията ни позволява да пренебрегнем очевидното и да се насочим към целите си със субективната преценка, че ще успеем на всяка цена - действията ни обаче, се основават на вътрешната убеденост, а не на реалните факти. Личности, които са с подчертано изявена интуиция, се интересуват от възможностите, обичат да теоретизират и са подчертано креативни. Те често се фокусират върху аспекти, които са извън съществуващата реалност. Някои от тях притежават в голяма степен мистична нагласа и т.нар. “шесто чувство”.

Рационални функции [TOP]

Mисленето (thinking) като функция е процес на обработка на възприетата информация, класифициране на нещата според основни логически принципи и организирането им в система, т. е. борави се със значението на идеите и фактите, наблюдавани от мислещия субект.

Индивиди, които се ориентират към функцията мислене, имат логичен, аналитичен и рационален подход. Те предпочитат да се основават на сигурни критерии и се отнасят критично към информацията, която трябва да преработват. Вземането на важни решения те осъществяват само след подреждане на фактите и задълбочен анализ. Характеризират се с обективност. Тези личности използват функцията си мисленето за разбиране на света и адаптирането към него. И без значение на обстоятелствата подлагат на разсъждение, анализ и преценка всички факти от действителността.

Чувство (feeling) е противоположна функция на мисленето. Според Юнг при тази функция се дава „опредена оценка на съдържанието в смисъл на приемане или отхвърляне (харесване или нехаресване)”, т.е. има оценъчен характер (Jung, 1993b, p. 138). Подобно на мисленето и то е процес на обработка на информацията, подреждане и организиране на опита, но решенията, които взимаме, са на базата на субективната ни оценка на информацията, включваща цялостния ни емоционален отговор. Функцията подчертава субективния фактор при преценката и сравнението ни на нещата. Индивидите, които отдават своите предпочитания на функцията чувство, взимат решения, основани на техните субективни и личностни критерии, и оценки. Оценъчният характер на функцията „се разпростира върху всяко съдържание на съзнанието, от какъвто и вид да е то” (Jung, 1993b, p. 139).

Всички особености, свързани с динамиката на насоченостите екстраверсия-интроверсия, се отнасят и за взаимоотношенията между описаните психологически функции на личността, дефинирани като типологични особености от Юнг. Всяка една от функциите в дихотомиите усещане-интуиция и мислене-чувство се съотнасят една към друга компенсаторно, т.е. ако едната е доминираща, другата е малоценна, непълноценна и съответно - несъзнавана. При прекомерно подчертаване на едната функция, например човек с доминираща функция мислене, противоположната функция чувство от само себе си ще търси равновесие и ще се проявява като малоценна. Тогава индивидът ще бъде нападан от изблици на чувства, които ще се проявяват в сънищата и фантазиите му, във внезапни преживявания на силни емоции или ще бъде привлечен към личности с изразена функция чувство.

Четирите основни психични функции са налице у всеки човек. При различните хора обаче, те са развити в различна степен. Под „развита” в случая Юнг визира доколко тя е достъпна за осъзнавано използване и усъвършенствана като средство за адаптация (Jung, 1993a).

Една от тях е най-добре развита и играе в съзнанието доминираща роля - доминантната функция. Ако нещо попречи на действието й или има необходимост, се проявява спомагателната функция – по-слабо развита от доминантната. Следващата по сила е третичната - по-слабо развита от спомагателната и полусъзната. И накрая - малоценната/непълноценната функция, която е най-слабо развита и неосъзната.

Функцията, която е противоположна на доминантната вътре в дихотомната двойка, е най-слабо развитата, непълноценна. Тази, която е противоположна на спомагателната функция в съответната дихотомия, е третична.

Юнг съчетава насоченостите интроверсия и екстраверсия с четирите функции, и по този начин достига до понятието за психологическите типове. Типовете могат да се класифицират като интровертно-рационални, интровертно-ирационални, екстравертно-рационални и екстравертно-ирационални. Всеки тип от своя страна се разграничава и според доминиращата функция в рационалната двойка (мислене или чувство) или съответно в ирационалната комбинация (усещане или интуиция). Описаните съчетания формират осем основни личностни типа. Всеки един от тях притежава силни черти, които са доминиращи и осъзнати, както и слабо изразени - които са потиснати, неосъзнавани (Rusinova-Hristova & Karastoyanov, 2000).

Ако не е развита нито една от четирите функции като главна, респективно когато всички са останали недиференцирани, личността е с нарушено психично равновесие.

Основна хипотеза [TOP]

Предполагаме, че съществува връзка между типологичните особености на личността (екстро-интровертност, усещане, интуиция, мислене и чувство) и емоционалната интелигентност и факторите й.

Работни хипотези [TOP]

Изследвани са 150 лица. От тях - 114 жени (76%) и 36 мъже (24%). В Таблица 1 представяме разпределението по пол и възраст на изследваните лица. Изследваните лица са на възраст от 18 до 50 години, които условно разделихме в три групи:

Разпределението по пол и възрастови групи показва най-голяма представеност на жените в групата от 21 до 24 г. Най-слабо представени са жените в групата над 25 г. Разпределението на мъжете по пол и възрастови групи сочи близки резултати в броя им за възрастовите групи от 18-20 г. и от 21-24 г.. В групата над 25 г. обаче, мъжете са най-малко представени - и в самата възрастова група, и в сравнение с жените.

Методически инструментариум [TOP]

Въпросник на Майерс-Бригс - MBTI (Myers-Briggs Type Indicator). Въпросникът е адаптиран за българските условия от А. Русинова (Rusinova, 1992). Методиката съдържа 126 самооценъчни въпроса, разпределени в три части. Катрин Бригс и Изабел Майерс разширяват модела на Юнг при разработването на MBTI (as cited in Rusinova, 1992) и добавят още една двойка насочености, противоположни по характер - съждение и възприятие. Като конструкт в MBTI предпочитанията към съждение или възприятие имат за цел да опишат нагласите за поведението към външния свят, т.е. понятията описват процеса, който човек използва по отношение на поведенчески изяви, какво индивидът екстравертира.

Тест за емоционална интелигентност. използван e тест за емоционална интелигентност на Шуте, Малуф, Хол, Хагърти, Купър, Голдън и Дорнхайм (Schutte et al., 1998). Методиката измерва нивото на общата емоционална интелигентност, както и нивото на отделни нейни компоненти/фактори. Тестът е адаптиран за българските условия от С. Стоянова (Stoyanova, 2008).

Разпределение на резултатите по пол и типологични особености от въпросника на Майерс-Бригс [TOP]

В таблица 2 са представени разпределението на резултатите по пол и типологични особености по MBTI (средна аритметична и стандартно отклонение). Както е видно от числовите стойности в таблицата, мъжете се отличават от жените по отношение на функцията мислене като статистически значимо по-често разчитат на нея в концептуализирането на околния свят и взаимоотношенията в него. Тази тенденция е установена и от Майерс и Бригс при създаването на MBTI (as cited in Rusinova, 1992).

С параметричния метод T-тест, който използвахме за сравнение на групите по пол и типологични особености, установихме, че няма статистически значима разлика между мъжете и жените по отношение на изследваните типологични особености на личността от въпросника на Майерс-Бригс усещане, интуиция, чувство, екстраверсия, интроверсия, съждение, възприятие.

По отношение на функцията мислене обаче, методът показа статистически значима разлика между двата пола (виж Таблица 2). Изразеността на функцията мислене е по-голяма при мъжете, отколкото при жените, въпреки че в нашата извадка броят на мъжете е по-малък от този на жените.

Разпределение на резултатите по пол по скалите на теста за емоционална интелигентност [TOP]

В таблица 3 са представени статистическите данни от разпределението на резултатите по пол по факторите на емоционалната интелигентност (средна аритметична и стандартно отклонение), както и резултатите от T-тест за съпоставянето по пол и по компонентите на емоционалната интелигентност.

Отново установихме, че получените различия не са статистически значими по отношение на емоционалната интелигентност и компонентите й (виж таблица 3). От числовите данни в горната таблица 3, обаче се вижда, че макар и с малка преднина, жените имат по-високи средни стойности на обща емоционална интелигентност в сравнение с мъжете, а съответно и средните стойности на жените по всички фактори са по-високи в сравнение с тези на мъжете, за които, от своя страна, по-горе отбелязахме, че са характерни по-високи стойности по функцията мислене от теста на Майерс-Бригс.

В представените данни, се наблюдава отсъствие на съществено различие при резултатите на емоционалната интелигентност между мъжете и жените, като подобни резултати са отчетени и от други изследователи (Kornilova & Novototskaya-Vlasova, 2009; Lyussin, 2006; Stoyanova, 2008).

Разпределение на резултатите по възрастови групи и по типологични особености от въпросника на Майерс-Бригс [TOP]

В таблица 4 са представени статистическите данни от разпределението на резултатите по възраст по типологични особености по MBTI (средна аритметична и стандартно отклонение) и резултатите от използвания от нас еднофакторен дисперсионен анализ (One Way ANOVA) за съпоставяне на изследваните лица по възрастови групи.

Резултатите сочат, че няма статистически значима разлика между възрастовите групи, обособени от нас, по отношение на типологическите особености на личността, изследвани с въпросника на Майерс-Бригс.

Както се вижда от представената таблица 4, разликата между възрастовите групи по отношение на функциите и насочеността, като типологични особености на личността, е малка и статистически незначима, но може да се обобщи следното:

В първа група (от 18 до 20 години) изследваните лица са с най-висок резултат по функцията чувство, интровертната насоченост и насочеността за възприятие, със среден – по функциите усещане, интуиция и мислене, а най-нисък резултат показват за екстравертната насоченост и насочеността за съждение.

Във втора група (от 20 до 24 години) изследваните лица са с най-висок резултат по функцията интуиция, със среден - по насочеността за екстраверсия и интроверсия, както и за съждение и възприятие. Най-нисък резултат имат по функциите усещане, мислене и чувство.

В трета група (над 25 години) изследваните лица са с най-висок резултат по функциите усещане и мислене, и насочености за екстраверсия и съждение; със среден резултат - по функцията чувство и най-нисък резултат - по функцията интуиция, и по насоченостите за интроверсия и възприятие.

Разпределение на резултатите на възрастовите групи по компонентите на емоционалната интелигентност [TOP]

В таблица 5 са представени статистическите данни от разпределението на резултатите по възраст по компоненти на емоционалната интелигентност (средна аритметична и стандартно отклонение), както и резултатите от еднофакторния дисперсионен анализ, който използвахме за съпоставяне на изследваните лица по възрастови групи по компоненти на емоционалната интелигентност.

Използвахме параметричния метод еднофакторен дисперсионен анализ (One Way ANOVA), за да съпоставим трите възрастови групи. Резултатите сочат, че няма статистически значима разлика между обособените възрастови групи по отношение на емоционалната интелигентност и компонентите й (виж Таблица 5).

Извадката от лица, които изследвахме, са предимно млади студенти – 85% са до 25 години. Този факт не позволява да се проследи възрастовата динамика по отношение на емоционалната интелигентност и компонентите й. Представената Таблица 5 ни позволява да обобщим следното:

В първа група (от 18 до 20 години) изследваните лица са със средни стойности по фактор „Споделяне на емоции и емпатия” и с най-ниски стойности по фактори „Мотивация за преодоляване на трудностите и оптимизъм”, „Разпознаване на невербалната експресия на емоциите у другите”, „Разпознаване на своите емоции и самоконтрол” и общата емоционална интелигентност.

Във втора група (от 20 до 24 години) изследваните лица са с най-висок резултат по фактори „Споделяне на емоции и емпатия” и „Разпознаване на своите емоции и самоконтрол”, както и по общата емоционална интелигентност; със среден резултат - по фактори „Мотивация за преодоляване на трудностите и оптимизъм” и „Разпознаване на невербалната експресия на емоциите у другите”. Тази група няма най-нисък резултат при съпоставянето с другите групи.

В трета група (над 25 години) изследваните лица са с най-висок резултат по фактори „Мотивация за преодоляване на трудностите и оптимизъм” и „Разпознаване на невербалната експресия на емоциите у другите”. Със среден резултат са по фактори „Разпознаване на своите емоции и самоконтрол” както и по общата емоционална интелигентност. Най-нисък резултат тази група показва по фактор „Споделяне на емоции и емпатия”.

Доказване на първата работна хипотеза [TOP]

Екстраверсията ориентира вниманието на индивида навън, към заобикалящата го действителност и хората в нея – екстравертите взаимодействат активно със заобикалящата ги среда. Интроверсията от своя страна насочва вниманието на индивида навътре, към вътрешния му живот, към вътрешния му свят, света на собствените му идеи и преживявания.

За доказване на хипотезата „Предполагаме, че екстравертната насоченост корелира правопропорционално с емоционалната интелигентност и факторите й, а интровертната насоченост корелира обратнопропорционално с емоционалната интелигентност и факторите й” използвахме коефициент на корелация на Пиърсън за установяване наличие и големина на връзката между променливите.

Така представените резултати в таблица 6 показват, че има правопропорционална зависимост между екстраверсията и фактор „Споделяне на емоции и емпатия”, фактор „Мотивация за преодоляване на трудностите и оптимизъм” и общата емоционална интелигентност. Това означава, че колкото повече личността проявява своята екстравертна насоченост, толкова по-високо е нивото на емоционалната интелигентност и на двата й компонента - „Споделяне на емоции и емпатия” и „Мотивация за преодоляване на трудностите и оптимизъм”. Равнището на значимост на корелационния коефициент и при трите установени корелации е р < 0,001. Стойностите му показват, че трите коефициенти на корелация са значими.

В Таблица 6 резултатите показват и обратнопропорционална зависимост между интроверсията и фактор „Споделяне на емоции и емпатия”, фактор „Мотивация за преодоляване на трудностите и оптимизъм” и общата емоционална интелигентност. Отрицателният знак на коефициента и при трите корелации е доказателство, че връзката между интроверсията и фактор „Споделяне на емоции и емпатия”, фактор „Мотивация за преодоляване на трудностите и оптимизъм” и общата емоционална интелигентност е обратнопропорционална, тоест колкото повече личността проявява своята интровертна насоченост, толкова по-ниско е нивото на емоционалната интелигентност и на двата й компонента - „Споделяне на емоции и емпатия” и „Мотивация за преодоляване на трудностите и оптимизъм”. Равнището на значимост на корелационния коефициент и при трите установени корелации е р < 0,001. Стойностите му показват, че трите коефициенти на корелация са значими. Гореизложените резултати потвърждават работна хипотеза 1.

Доказване на втора работна хипотеза [TOP]

Усещането и интуицията са функции, чрез които случващите се събития в живота на индивида се възприемат и преживяват без да се оценяват като положителни или отрицателни, тоест ирационалността на тези две функции е отнесена към тяхната способност за непосредствено възприемане на информация, докато емоционалната интелигентност предлага способност да разбираме и споделяме емоциите си, което изисква не просто възприемане, а преценка и осмисляне, последвани от активно адекватно и адаптивно взаимодействие със средата.

В контекста на гореизложеното предполагаме, че ирационалните функции усещане и интуиция корелират обратнопропорционално с емоционалната интелигентност и факторите й, като с увеличаването на стойностите на ирационалните функции намаляват стойностите по скалите на емоционалната интелигентност, както и общата емоционална интелигентност.

За доказване на хипотезата използвахме коефициент на корелация на Пиърсън за установяване наличие и големина на връзката между променливите – ирационалните функции усещане и интуиция и факторите от въпросника за емоционалната интелигентност.

Резултатите в таблица 7 сочат слаба, но значима обратнопропорционална зависимост между ирационалната функция „усещане” от въпросника MBTI и фактор „Споделяне на емоции и емпатия”. Колкото повече личността изявява функцията усещане, толкова по-ниско е нивото на фактора на емоционалната интелигентност „Споделяне на емоции и емпатия”. Този резултат би могъл да означава, че хората, които имат висока степен на усещане като функция могат да бъдат по-затворени към споделяне на емоциите си, както и да имат по-ниска емпатия. Тоест по-високото усещане за собствените и чуждите емоции, по-интензивното им възприемане, възпрепятства тяхното споделяне и проявите на емпатия.

Въпреки, че фактор интуиция няма значима корелация с никоя от скалите на въпросника за емоционална интелигентност, то пресметнат в общ бал с фактор усещане, заедно показват обратнопропорционална и значима връзка със скала „Споделяне на емоции и емпатия”. Прави впечатление, че двете функции (усещане и интуиция) имат противоположно взаимодействие със скалите на емоционалната интелигентност - въпреки незначителните числови стойности тенденцията на знака пред тях показва абсолютно различие в посоката им на проявление. Този извод потвърждава залегналия в концепция на Юнг (Jung, 1993b) принцип на противоположностите - двете функции са противоположни, макар и обединени под общото правило за неоценъчно отношение и непосредствено приемане на случващата се действителност.

Представените резултати частично потвърждават работна хипотеза 2, а именно: Предполагаме, че ирационалните функции усещане и интуиция корелират обратнопропорционално с факторите от въпросника за емоционалната интелигентност. В случая ирационалните функции като цяло и по-конкретно функция усещане корелират обратнопропорционално с един от факторите на въпросника за емоционалната интелигентност „Споделяне на емоции и емпатия”.

Доказване на трета работна хипотеза [TOP]

Функциите мислене и чувство са рационални и обхващат оценки и съждения при интерпретиране на информацията от околната среда и вземането на решения, тоест те са функции, чрез които се възприема случващата се действителност на основа на логически заключения или субективни, личностни позиции и се формират концепции, които насочват поведението към промяна, към нови решения. Емоционалната интелигентност от своя страна също е познание и оценка, но на емоциите и емоционалните състояния. Посредством това познание по-адекватно и адаптивно личността се реализира в обществото. Именно поради това предположихме, че „Рационалните функции мислене и чувство корелират правопропорционално с емоционалната интелигентност и факторите й, като с увеличаването на стойностите на рационалните функции се увеличават стойностите по скалите на емоционалната интелигентност, както и общата емоционална интелигентност”.

За доказване на третата работна хипотеза също използвахме коефициент на корелация на Пиърсън за установяване наличието и големината на връзката между променливите, а именно - рационалните функции мислене и чувство и факторите на емоционалната интелигентност.

Установихме, че съществуват значими корелации по фактори „Споделяне на емоции и емпатия” и „Разпознаване на невербалната експресия” (Таблица 8). Като тук е важно да се подчертае, че двете рационални функции имат различен знак на отношение към фактора „Споделяне на емоции и емпатия”. Тази информация показва, че колкото повече човек използва функцията чувство, толкова повече споделя емоции и е способен на емпатия, но колкото повече „стои” в своите емоции, толкова по-малко разпознава невербалната експресия на емоциите у другите. Това води до извода, че когато човек има по-голям фокус върху собственото си преживяване, е със по-слаб фокус върху реакциите и преживяванията на другите хора.

И обратната тенденция е валидна за функцията мислене, тоест колкото повече тя е използвана, толкова по-малко хората споделят емоциите си, а също и са по-слабо емпатийни.

Отрицателният знак на коефициента на корелация на двете рационални функции като общ бал, спрямо фактор „Споделяне на емоции и емпатия” сочи, че връзката между рационалните функции мислене и чувство и фактора на емоционалната интелигентност „Споделяне на емоции и емпатия” е обратнопропорционална – колкото повече личността изявява рационалните си функции, толкова по-ниско е нивото на фактора „Споделяне на емоции и емпатия”, тоест представеният резултат има естествената логика на това, че колкото по рационално подхождат хората към своите и чуждите преживявания, толкова по-малко емоционални са в споделянето на тези преживявания. Равнището на значимост на корелационните коефициенти е р = 0,04, а стойностите показват, че корелацията е значима.

Познанието и оценката не са достатъчно мощен фактор, който влияе на компонентите на емоционалната интелигентност според резултатите на нашата извадка от изследвани лица.

Представените от нас резултати частично потвърждават работна хипотеза 3. От рационалните функции мислене и чувство, само чувството като функция корелира правопропорционално с фактора на емоционалната интелигентност „Споделяне на емоции и емпатия”.